При споменаването на думата бяство, в мен се поражда интуитивното усещане за затвор, за ограничения и невъзможност за движение. Дали обаче света ми е именно това – една тъмна килия, в която паяжините събират убитите ми пориви за свобода, а мракът е най-добрия ми приятел и с него единствено споделям малките си страхове, радости и трепети?! Един затвор със строг режим, в който съм затворена след несправедливата присъда на рождението ми?! Това ли е светът ми – едно оградено пространство, в което всеки порив за движение и летеж е предварително обречен на провал и всяка мисъл е натисната под тежкия крак на надзирателите, които важно, важно демонстрират жалката си сила над окования, а са просто някакви второстепенни персонажи на една зле сътворена постановка на йерархичната зависимост? Това ли е светът ми – принципен, изконен знак за Стоп?
    Не! Не вярвам. Друг е света ми. Друг е този свят, приятели! Той е едно безкрайно, празно поле, върху което да изграждаме, да рушим, да търсиме, да чертаем. Той е една сцена, която се върти в своите си краски и на която ежедневно, ежечасно, ежеминутно поставяме собствените си постановки, в които вплитаме възможностите си и мечтите си. Той е шанс, шанс да бъдем, шанс да имаме, шанс да сътворяваме или рушим, шанс да раждаме и да убиваме. Светът ни е една възможност да сбъднем сънищата си, да сме активни, да избираме.
    Светът ми не е затвор, от който да избирам ще бягам ли или не. Светът ми е простор и свобода. Той е израз на свободната воля на човечеството, на еволюционното в идеите и мислите, на едно постоянно движение.
    Ниакви концепцци за бягство няма да намерите в редовете ми. Не защото не искам да избягам, а защото ясно осъзнавам абсурдността на поставения пред мен избор. Да избягам или не от света си? Да видя света си като ограничения и затвор? Да реша дали ми харесва затвора и дали не искам да случайно да избягам от него? Не благодаря! По много различен начин виждам аз подредбата на нещата, и много по-други избори имам пред себе си, за да се занимавам с измислени такива. Или да отделям време на една нелепа продукция на ограничеността и невъзможността за правилен фокус към всичко, което ни заобикаля.
    Ядосана съм. Аз съм просто едно ядосано човешко същество, което са опитали да провокират към погрешно мислене, към нелепи решения, към странни мисли за това кое е всъщност ценното за индивидуалността ми и кое е наложена ценност от несъвършенното устройство на обществото ни.
    И за да се включа все пак по темата за бягството и концепцията ми за евентуално такова, ще си позволя малко да изменя основния въпрос на настоящото есе и да ви предложа една друга различна гледна точка, един по-особен ъгъл за наблюдение, размисъл и заключения.
    Каква е моята концепция за бягство от света, в който са ме накарали да повярвам, че живея? По този въпрос мога да говоря много. Мога да ви изработя толкова много концепции, че вие само ще трябва да затворите очи и да си изберете коя от тях пасва най-добре на възможностите ви, на вътрешните ви разбирания, на силите ви и желанията ви.
    Първо да разгледаме нещата в детайли. Защото за правилното планиране е нужно да съберем достатъчно надеждна информация, да я класифицираме и определим вярно и едва след това да си послужим с нея. Бягството в основата си е движение, продиктувано от нуждата за промяна на местонахождението ни. Разгледано като движение, то значи има посока, то не е хаотично, защото е подчинено на някаква цел – промяна. Промяната от своя страна е резултат от извършено движение и като такава тя може да бъде, задоволяваща целта или незадоволяваща я. Казано накратко и изваждайки най-важното от горното, можем спокойно да твърдим, че бягството не е нищо друго от желание за намиране на такава посока, която ще ни заведе до цел, удоволетворяваща потребностите ни.
Бягството има свои характеристики. То е движение от нещо към нещо. В разглеждания случай имаме първоначалната точка – света, в който са ме накарали да повярвам, че живея. От мен се иска да изложа плана си за онова действие, което ще ме изведе към целта, която не е определена, която си е моя лична, заветна цел. Но можем ли да правим планове за бягство ако не знаем до къде искаме да стигнем и към какво се стремим. Затова нека определя моята крайна точка – света, в който живея. И ето че имаме курса, имаме точка А и точка Б, имаме началото и края на пътя, който ще изминем. А самият път е свързан с преодоляването на препядставията, които са заложени в него. Какви препядствия имаме да преодоляваме тук?
-------------------------------------------------------------------------------
следва втора част

Това есе е писано по зададена на 12 клас тема. Темата ме шокира - по дяволите, кога онези, които трябва да ни учат да мислим свободно и аналитично ще спрат да ни бутат в наложени избори? Пародия! Помолих момичето, което ми спомена за това есе да му го напиша аз, тъй като разбрах, че оценката няма да се взема под внимание. Имам двойка! Не отговаря на темата... ;)

препятствия - не препядствия
структура - не структора

имаше и още, но сега не се сещам :))

преди това Атанас Далчев, нямаше да има 2 ка ;)
Екзистенциалната поезия е сложно нещо, анализа и в есе друга тема,
по дяволите имаме и невероятни поети ;) ( прочетете и Гео Милев )

Голи стихове :)

А колкото до пишещите в Перник - не познавам такива за свое огромно съжаление :) Бъди приятел - обясни какво имаше предвид с Далчев и Гео Милев?

даже няма какво повече да се добави....само една въздишка

с препятствията по пътя, обособени в две големи групи - онези, които сами си създаваме и онези, които са ни накарали да повярваме, че са препятствия. После и историята на един убиец, осъден на доживотен престой в затвора, който разбира какво е "свобода". И малко "препоръки" за това как се използва системата ;)
Ще ти донесе още една въздишка...надявам се :)

МОЛИТВА

web

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Защо не можем да бъдем и тук, и там, и навсякъде, където могъщо и безкрайно бий животът?

Аз съм съгласна с поставената оценка - не че есето не е хубаво, напротив страхотно е. Но аз поне разбирам поставената тема по абсолютно различен начин. Според мен идеята на това есе е да накара учениците да мислят по различен начин и отчасти да развият въображението си. Смисълът на темата (поне според мен) е в това как човек си представя света. Много хора живеят или поне за момент се отнасят в техен собствен измислен свят. И точно това мисля, че се е искало от учениците да напишат какъв би бил техният личен свят, чрез който биха избягали от ежедневието дори за миг. Тук дори по-скоро говорим за мечти, отколкото за истинско бягство... Темата е много хубава и предполага развинтено въображение и свобода на мисълта.
Това е моето мнение, не го налагам просто така мисля.

Не те ли поставя пред свършен избор - да бягаш! От какво - от света, в който живееш? Къде е предложена алтернативата - да не бягаш, да останеш?
Темата дава ясна позиция "ще се бяга" и тази позиция лишава индивида от правото на избор... хайде не можете да не виждате уловката.

Лошото на на нашето общество е именно в това, че хората си мислят, че правят избори, но всъщност избора се свежда до това дали да кажеш "да" или "не" на вече поставената ситуация, на вече направен избор и лишава от възможността за съзнателен избор, който би видял ситуацията като променяема или лишава от истински свободен избор!

Свободата и свободната воля на човек...са принизени в някакви наложени схващания и истинската свобода просто не се познава.

Прекалено директно приемаш заглавието на темата. Аз все пак си мисля, че става въпрос за бягството в съвсем друг аспект, различен от реалното значение на думата, но както и да е...Хубаво е, че имаш собствено мнение и че искаш да изложиш алтернативния вариант на "бягството", но все пак това е за ученици. Учениците не винаги имат избор. Както когато пишат ЛИС със зададена тема например "Борбата за свобода в творчеството на Ботев", не могат да започнат да пишат за друг автор, просто защото Ботев не им харесва или пък да си измислят нова тема понеже тази не им допада. Затова е училището да налага някакви правила... Хубаво е, че искаш да имаш избор, но пак казвам че според мен идеята на точно това есе е да провокира въображението на учениците по точно зададената тема.

Кое точно те спира да правиш, каквото си искаш? Защо да не пиша по друга тема? Писала съм..:) голямо мрънкане падаше. Защо училището да е там, за да налага правила? Какво налага всъщност с тези правила?
Учениците не винаги имат право на избор - всеки и по всяко време има право на избор!

пишеш извън темата ! позволяваш си да мислиш!
Защо не успяха да те вкарат в коловозите?
Пан

Явно си от хората, които не обичат правилата. И аз съм спорила с учители и то много пъти и съм ги убеждавала, че не са прави, но не е в това въпроса.
По твоята логика всеки трябва да има свободата да убива, да краде и какво ли още не, само защото това си е негово решение и трябва да се уважава неговият избор и освен това да не бъде наказван. Явно и закони не трябва да има, защото те ограничават свободата на човек (друг е въпросът, че и когато ги има не се спазват). Да правиш каквото си искаш не е най-важното, понякога трябва да се съобразяваш с тези неща.

да не ме срам, ще мисля аз..тц тц тц... що за наглост и безумие :))))
Прегръдки мила!

аз точно никога не бих си позволила да убеждавам някого в каквото и да било. Просто знам, че имам свободата да решавам сама за себе си и разбира се посрещам отговорността на тази свобода..
По моята логика всеки трябва да има свободата да убива - НЕ, всеки има свободата да убива... И ти сега, както си стоиш пред компа и прелети някой комер ще го цапардосаш и окото няма да ти мигне. Имаш свободата да го направиш - правиш го! Защо при хората е различно? Защото именно ни е страх да поемаме отговорност за собствените си грешки и ние страх от наказание, но това не значи, че нямаме свободата да направим, каквото ни хрумне.

Ако ще се съобразявам с мнимия страх от наказание, или от промяна или да не взема да изгубя нещо, сигурността на света, който имам, то няма да живея...но определено ще се заблуждавам добре, че го правя!

И всичко, цялото това зомбиране и съобразяване започва от семейството и от училището, където ни учат, че "трябва"

Тук вече се съгласих :) Въпросът е, че есето не е по темата и затова има двойка. Имаш свободата да пишеш каквото искаш, но си поемаш отговорността чрез тази оценка. Така е било в училищата прекалено дълго време и още дълго ще е така.
А за темата - аз не бих писала по нея, просто защото не мисля, че който и да е трябва да знае какъв е моят си личен начин да избягам от реалността. Така че, ако ходехме на училище и двете щяхме да имаме 2-ки на това есе - твоята заради различна гледна точка, а моята поради нежеланието да пиша на тази тема.
Беше ми изключително приятно да поспоря с теб :)

Свободата е преди всичко смелост да понесеш последиците... а и една малка тайна от Вселената - когато си спокоен за тях, те винаги те заобикалят и нищо от най-лошото, което си представяш не се случва :)