Постинг
03.06.2011 23:26 -
Ако имам девет живота
Ще пиша накъсано, без рима,
ще пиша през вик!
От сълзи стих!
За раздяла ще пиша
и спомени,
които измъчват като въглени,
през накъсания си дъх,
задавен с горчиво кафе -
не четете този стих!
В него се разказва
за мъртви ангели,
погребани във окена,
сътворени в две очи!
В него се разказва
за пребити, слънчеви мечти.
На колко жестокост е способно
човешкото сърце -
дори не подозира в сляпото си благородие,
че замерените клевети
разяждат до кокал!
Тези редове са пълни със сълзи,
защото дланите ми
като пълноводни реки
скъсаха бентовете
и преливат отново в дъжда!
Господи, нека завали!
Да скрия, да мога
дъждовете в своите очи!
Тези редове разказват
за раздяла,
раздяла, след която
знам ще има само прашни дни.
Кафето пак безвкусно ми горчи
и нощта - единствена утеха
нелепи стихове реди!
И щом дръзна да мечтая,
дочувам глас
"Просто не е правилно!"
И рукват пак сълзи!
Колко е страшно
да ти забранят да обичаш,
да ти откажат тая свобода....
Нещо по-жестко има ли в света,
когато нямаш правото
да иразяваш обичта си...
Единствен ми остана пак стиха,
Господ се смили над мен тогава...
А сега се чудя
милост ли беше или наказание?
Оная тишина убиваше, изпиваше -
да бях я пожелала.
Че да крещиш във стихове скрит
е толкова странна утеха...
поне не полудяваш съвсем!
А казват, че е слабо сърцето,
че е сантиментално,
че е емоционално!
Слабост ли е всеки ден
да тупти през болка черна,
слабост ли е, че издържа
и пак птича песен го държи?
Ще се оставя на болката отново,
да прави с мен, каквото си е наумила,
да ми вземе пак и сили и слово
в едно поредно умиране -
ще го посрещна достойно.
Но един съм сигурна,
че просто ще спра да се раждам...
Ако имам девет живота,
осем досега пропилях...
Последният живот ми остава,
а после Господи, ти ме решаваш...
ще пиша през вик!
От сълзи стих!
За раздяла ще пиша
и спомени,
които измъчват като въглени,
през накъсания си дъх,
задавен с горчиво кафе -
не четете този стих!
В него се разказва
за мъртви ангели,
погребани във окена,
сътворени в две очи!
В него се разказва
за пребити, слънчеви мечти.
На колко жестокост е способно
човешкото сърце -
дори не подозира в сляпото си благородие,
че замерените клевети
разяждат до кокал!
Тези редове са пълни със сълзи,
защото дланите ми
като пълноводни реки
скъсаха бентовете
и преливат отново в дъжда!
Господи, нека завали!
Да скрия, да мога
дъждовете в своите очи!
Тези редове разказват
за раздяла,
раздяла, след която
знам ще има само прашни дни.
Кафето пак безвкусно ми горчи
и нощта - единствена утеха
нелепи стихове реди!
И щом дръзна да мечтая,
дочувам глас
"Просто не е правилно!"
И рукват пак сълзи!
Колко е страшно
да ти забранят да обичаш,
да ти откажат тая свобода....
Нещо по-жестко има ли в света,
когато нямаш правото
да иразяваш обичта си...
Единствен ми остана пак стиха,
Господ се смили над мен тогава...
А сега се чудя
милост ли беше или наказание?
Оная тишина убиваше, изпиваше -
да бях я пожелала.
Че да крещиш във стихове скрит
е толкова странна утеха...
поне не полудяваш съвсем!
А казват, че е слабо сърцето,
че е сантиментално,
че е емоционално!
Слабост ли е всеки ден
да тупти през болка черна,
слабост ли е, че издържа
и пак птича песен го държи?
Ще се оставя на болката отново,
да прави с мен, каквото си е наумила,
да ми вземе пак и сили и слово
в едно поредно умиране -
ще го посрещна достойно.
Но един съм сигурна,
че просто ще спра да се раждам...
Ако имам девет живота,
осем досега пропилях...
Последният живот ми остава,
а после Господи, ти ме решаваш...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980