Най-дългата битка, най-жестоката поведох,
но ще се боря за своята любов,
най-страшната битка - тая със себе си.

Но няма никога да разбереш, че е празно,
че боли без тебе - няма да ти позволя!

Ще се боря за своята любов
в най-страшната, в най-святата борба,
за да я запазя чиста във сърцето си,
та и било с чистотата на сълза.

Ти не ме обичаш вече,
избра да ме забравиш и успя!
И аз си водя своята борба
в самотните мисли боря импулси,
в тъжните залези боря липсата ти,
в мълчаливите сутрини боря спомените си,
във флирта със други - докосванията ти,
в тихите смълчавания се побеждавам,
ала следващата битка е с победа на сърцето!
И после дълго плача...

Само ти да си усмихнат!
Аз ще се боря докрай за любовта си,
само ти да си усмихнат.
И щом от мен далеко ти е по-добре,
по дяволите ще ги вържа двете си ръце,
за да не наберат отново твоя номер,
очите тихо, ниско ще сведа -
да не ме издадат... че са ми прозорци!
Тревогата във стихове ще скрия,
нуждата да те погаля кротко,
раменете да разтрия...

Ще мога, щ се постаря, ще мога,
а знам не мога да си обещая -
само никога не ме докосвай,
че ще сринеш цялата ми броня!

Няма никога да мога да се победя!
Няма никога да те забравя!
Но ти не се плаши -
любовта си никога не ще натрапвам.

Най-дългата битка, най-жестоката поведох,
но ще се боря за своята любов,
най-страшната битка - тая със себе си.