Добре че ние жените,
имаме коси, които да режем.
Докато играе ножицата,
нищо друго няма значение.
Докато падат кичурите,
пада всяка надежда,
любимите пръсти
да се увият във тези коси.

Добре, че ние жените,
имаме сълзи, които да падат.
Докато капките
се стичат по лицето ти,
всяка болка, всяка тежка дума трае.
И остава в дланите солено,
за да пресушим мечтите
тези длани да бъдат целувани...

Добре, че ние жените
имаме грим, с който да скрием
бурите, които са бушували,
безсънието, което сме крепили.
Под пластовете весел грим
се крият лесно рани.
И докато нанасяш цветовете
нищо друго няма значение.