Исках все по-малко.

Помниш ли?!
Първо исках
да ми посветиш живота си.
исках ..да ти принадлежа завинаги.

Отказа ми!

После поисках
само една твоя нощ,
едно събуждане
във твоите очи,
за да се усетя жива...

Отказа ми!

Поисках сетне само радост,
мъничко внимание,
може би малко романтика.
Явно не ги заслужавам.

Отказа ми!

Поисках после само
сърдечно и скъпо приятелство.
Искреност, смях и споделяне...
не стана.

Отказа ми!

И като последен шанс,
кйто си дадох -
поисках прегръдка...

Отказа ми!

Но болезненото
е всъщност това,
че всеки отказ
беше маскиран
като обещание.