Ще накажа себе си
за своите грешки -
това добре го мога.
Твоите? Не искам
даже да ги помня.

Ще накажа тялото си
за това, че в твоите ръце
така издайно е пламтяло.
Ще го превърна в предмет
за размяна.
На всеки, който пожелае.
Но само твое няма да го пазя.

Ще накажа мислите тревожни,
с лед от безразличие ще ги посека.
И от днес ще се тревожа
за някой, който си струва.

Ще какажа очите си,
за това, че са ти се усмихвали.
Ще накажа устните си
за това, че са те целували.
Ще накажа ръцете си
за това, че са те търсили.
Ще накажа даже стиховете си
защото те пишеха.

Сърцето си обаче ще извадя,
ще го пратя по дъгата някъде далеко -
Вселената да ми го пази,
за да не пострада в отмъщението,
с което ще се разплатя със себе си,
за да мога после да си го поискам
и да бъде пак моето сърце,
което ме изпълва със мечти.

Но днес ще се наказвам,
защото ти позволих да си играеш с мен.
Ще накажа тялото си,
устните, ръцете..
и после грешните отпечатъци
на самозабравилата се ярост
ще изтрия от себе си
със злоба, на която е способна
само котка...

и ще изчезна завинаги...