Понякога си толкова объркан в мислите и чувствата, и желанията на другите, че ти се иска ако може по възможно най-сухия и строг начин да ти кажат всичко, ако го подредят в таблица още по добре. И все търсиш обяснения, опитваш се да проумееш, гадаеш всяка дума, всеки жест, времето, което сте били заедно и времето, което сте били разделени. Твоите мисли се кристализират, готов си да ги кажеш толкова просто и ясно, всъщност не си сигурен вече дали можеш да си позволиш лукса на ги кажеш там. И ги казваш в някакъв емоционален момент, граничещ с лудост и затова болезнено откровен - казваш прости неща, прости желания, разкриваш сърцето си, поднасяш го на разтворена длан и тайничко се молиш наум: "Запази го, запази достойството му!"

... а се сблъскваш в стена от непрогледно мълчание.

Какво означава тази тишина, искаш реакция, очакваш да чуеш нещо. Очакваш другия да каже с ясни прости думи какво мисли и иска...а той мълчи, някъде далечен, вече непознат. И ти чакаш реакция, чудиш се на всяка малка двусмислица. Уморена си от двузначия, искаш само яснота и спокойствие, искаш просто малко истинскиа човешка топлота, малко радост - едно прекрасно островче, на което да приютчваш всичко най-ценно и красиво от себе си, за да го запазиш живо в този век на ядрена омраза и изманипулирани игри.

...а отсреща мълчат.

Когато сълзите спрат, когато заглъхне, задавен в тях последния въпрос от сорта на "какво сега значи това?" Когато всички догадки са вече несъстоятелни, разбираш...

...мълчанието ти е казало всичко.

...и точно затова в Началото беше Словото....:)

мълчание, когато всичко е сложено на масата, тежко и тъжно, това е онова мълчание, чиято тишина разстрелва безмилостно, без думичка жал.....
Наздраве за Словото!

Словото е съзидателно. :)

Наздраве..да тежко е и е безмилостно това мълчание. Но значи ли това, че не е най-красноречивия израз на истинските чувства на другия?!

прегръдки и за теб.. Карамбо?!