Събирам в длани всички цветове
на душата си и ги крепя така,
като остатък от вода,
заспала след дъжда
в недрата ми.

И вървя. В живота времето не значи,
когато мога в кратък стих
да се превърна във безвремие,
което да посветя
на хората.

И прошепвам нежно в мрака,
надежди и мечти за пътища и за посоки,
за да се превърна в очакване,
засияло на развиделяване
в златисто розово.

Велико е това усещане за пълнота,
когато са заспали всички въпросителни,
когато свети само любовта -
онази безусловната
и чистата.

Без горделивост се научих да обичам,
да изстрадвам без да се гневя.
Не искам времето да ме изтръгва
от този стих, който ти шептя,
за да ме залъгва.

В предверието на небесата
няма лошо и добро...
Над битките, през знамената,
днес знам какво е щастие...
и вървя...

Чудно е ! На един дъх и вдъхновено !
Едно от най - хубавите твои , които съм чел !

Накъса ни малко буреносни облаци като за попара..но сега вече съм спокоен за теб. И върви, малка вълшебнице!

И какво е щастие?

:)) да, точно на един дъх е :)

Привет и прегръдки. Простете буреносната попара. Моят приятел със синята риза просто боледува с моите болки ;) и оздравява с моята вяра.
Прегръдки!

О..то е строго индивидуално. Аз познавам своето щастие, не бих могла да познавам какво е щастието в другия. То не е нещо обективно, всеки го носи в себе си по различен начин. За мен е едно усещане за мир и безусловна любов, в което чувствам прилив на сила и усмивка.