Много ми харесва онзи момент на осъзната вътрешна промяна, в който сякаш цялата ти същност си поема дъх, изтрива всичко, което ти причинява болка и объркване, изчиства миналото и поглежда с ясни очи към настоящите възможности. Дали е победа това над собствените ни емоции, привързаности или просто е ясно усещане, че нещо е свършило, че с нещо си се разминал - не зная това, но усещането е хубаво!
Готов си за рестарт!

Преди време една жена сподели как е прекарала 40 си рожден ден. Типично за нея било да се натъжава покрай пожденните си дни и не искала да вижда никого. Когато се събудила на 40 изгонила всички от вкъщи, завила се през глава и дълго плакала за своята изгубена младост, за всичко изпуснато, оплаквала живота си, съжалявала, искало й се да стане чудо и някак да има пак шанс да изживее всичко - щяла да вземе други решения, щяла да направи други неща, да каже думи, които била премълчала и да замълчи за неща, които и до днес се разкайвала, че е изрекла. Цял ден лежала в леглото и се мятала насам-натам, терзана от собствените си мисли. Ставала уж с намерението да свърши нещо, да хапне поне, но сякаш в организма й нямало сила и се тръшвала обратно в леглото. Така преминал деня и слънцето залязло. Тогава станала и излязла на терасата.
"Помня - разказваше те - помня, че гледах тази прекрасна юлска вечер. Стоях там и просто я гледах, сякаш вуждах за първи път всичко, което виждах. Усещах как сърцето ми се изпълва с едно ново чувство, което после определеих като вълнение. Почувствах сила, желание за живот и всичките тези 40 години изчезнаха. Останах само аз като резултат от тях, като нещо оформено, дооформящо се. Влязох в банята и отмих с водата сякаш всички тревоги. Чувствах се после като новоредена. Обадих се на най-добрите си приятелки и на дъщеря ми и казах да запазят маса в някое заведение. "
На 40 - заключи тя - аз започнах своя втро живот. Не спирам да го живея с онова вълнение, което почувствах тогава, същата вечер"

Интерпретациите са за вас, приятели!

Все някога идва момент на раздялата със старото.
В най - щастливото случване на това събитие болката изчезва като дим. Много рядко е , но се случва като в случая с тази жена . Обновяващо и красиво. На кръстовището на което си стоял преди това е имало мъгла и нерешителност , но търпението неминуемо е дало резултат . Когато пътят напред е е само един ! И както ти каза : интерпретацията е винаги индивидуална . Всеки според камбанарията и своето собствено стъпало по пътя . :)

Все някога идва... помня, когато това се случи с мен... Господи!!! Сякаш видях цветове, които не съм виждала, чух звуци, които не бях чувала...целият ми свят стана толкова сетивен..прекрасен и едно вълнение ме превзе. Исках само да впрегна това усещане и да се спусна по дъгата, за да сътворя чудеса...

И цялото знание, в някакъв миг-прозрение блясва в теб и си казваш:
"Но...къде съм спал, толкова е всъщност просто"
;)