Проблемът е ваш

Аврам Аврамов

Един живот е...и е мой.
Ще си го живея както искам.
Ненавиждам вселенския покой,
съдбата си до капка ще изстискам.
Не ме сочете с парализиран пръст,
че по пътя си самоуверено вървя.
Не ме съветвайте с неистов хъс,
че не веднъж и дваж сърцето ми кървя.
Мисълта ми не брулете със ехидна злоба,
затуй че не се побира в овча кожа.
Закърмен съм с нетърпеливата прокоба
да се кръстя с мълния , а не със ножа.
Своенравен съм и прям.И храча подлеците.
И тези,които във калъп се мъчат да ме вкарат.
Моят свят гостоприемен е за пришълците,доказали насън,че
ненавиждат Рая.
И не осквернявайте със хулни излияния
мечтите ми,че имат неочаквани обрати.
Предпочитам да умра без покаяния,
отколкото Духът ми над Черна дупка да се клати.

Всeки път, кoгатo сpeщнeм някoгo, чиeтo oтнoшeниe към свeта e пo-pазличнo oт нашeтo, oт мoeтo, oт твoeтo, peшавамe, чe e луд. Aкo нe мисли, дeйства и вяpва катo всички, oчeвиднo e луд. Луд катo Кoлумб, катo Галилeй, катo Кoпepник, катo Исус и – макаp дума да нe мoжe да става за сpавнeниe с всички тяx – катo мeн.
Хорхе Букай