Скрепвам в дланите си световете
и в дъха ми се заражда стара песен -
за слънце, за вода, за божества,
били някога преди.
Извивам се бавно, подобно пламък,
с който се изписва неръкотворен стих
и пробивам сърцето си до слово,
за да притихна.
Притихнала пред тебе днес заставам,
нося в дланите си дъх и слово,
нося в крилете си сила,
в стъпките си трудни нося вяра.
Приеми една езичница във храма,
в длан протегната любов се познава!
Приеми думите ми тихи...
аз днес не съм дошла да искам,
днес от себе си ще давам.
Ще разливам от сърцето си до хоризонта,
ще преливам дланите до обич,
ще украся тишината със мълчание -
днес съм тук, да ме ограбиш, свят!
Да се слея после с залеза горещ,
да се плъзна с изгрева златист,
да узрея в малкия горски плод,
да кипя в сърце, познало болка.
Остави ме, грешната и свята,
на колене пред олтара си ме остави.
Не идвам да съм жертва,
просто се отдавам
на живота, който предстои.

Чета твоя "Жертвеник" и веднага в съзнанието ми изплува Норма , върховната жрица на Друидите в храма на Есус .
С много огън и страст , с много болка и в отдаване . Чудно е. Когато една жрица на любовта обича , магията е истинска ! :)
http://www.youtube.com/watch?v=MBW5a77wINQ

дълбоко в пластовете на душата ми и това, което исках да изкрещя с този стих!
Когато една жена обича...мисля, че звучи по...хм...близко. :)

Днес не беше лек ден и този стих се роди като "заклинание за любов"...към света, към хората...не знам. Понякога е трудно да обяснявам собствените си неща...а може би и не бива :)

Благодаря за поздрава! Чудно изпълнение - докосва директно сърцето!