Една недописана приказка
в стиховете ми често въздиша.
Колко дълго сама я изписвах
със ситното слово
            на най-свидните истини...
Едни недоразказани герои
в непрелистената страница,
оставиха във приказката нещо свое
и продължиха вън от нея...забравени.
Светът ги е забравил вече,
книгата изгубена е тъй отдавна.
Само в стиховете ми среднощни,
сенките им все още се намират,
срещат се и разминават.
Твърде горди и страхливи,
премерени почти студени.
За приказки не стават вече,
прекалено делнични и невълшебни.

Днес прелистих стария си дневник
и дълго четох за тяхната среща.
Господи, защо ги срещна,
та после разделени
да изписват себе си със грешки,
с почерк некрасив, отчетлив
сякаш, че диктуван от секира?!
Две машинописни грешки,
забравили да бъдат диря...

А колко страст остана ненаписана,
колко красиви думи непрочетени....
Как искам да попият ръцете ми
пак от вълшебното мастило,
за да се усетя едно цяло със себе си...

Ще подредя на полицата тази книга,
прахта на времето да трупа
върху нея ситни стъпки.
А в някой бъден ден, когато я разтворя
знам ще прокърви сърцето ми... да я допише.

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

и спри с тези реклами в блога ми... ще се караме :)