Преди да позная безусловната любов, днес осъзнавам, че не съм знаела как д обичам себе си, осъзнавам, че съм си вредила повече, отколкото съм си помагала и съм прикривала добре това зад собствените си заблуди.

Днес зная как да съм благодарна. Как да обичам света като мое по-голямо аз. Днес приемам всяка случка в живота си с благодарност. Празниците ме изпълват със смях и радост, но и всеки изгрев го прави с душата ми. Всеки залез изпращам с благодарност, независимо от това какво се е случило. Днес знам, че "лошите" неща, които ни спохождат са пак най-доброто, което е могло да пристигне, защото е дошло от нас самите. В единия случай ще е урок, за да имаме шанс да придобием познание, в другия случай ще е спасяване от още по-голямо зло. Напоследък ми изпращаха картинки на хора от Третия свят, на пребити животинки и деца, на всякакви жестокости, а под всяка пишеше: "Та како казваше? Не ти се е обадил?" или "Та какво казваше? Нямаш пари за онази блузка?" или "Какъв е проблема ти казваш?" Умишлено не ги публикувам, защото не са най-лицеприятното, с което човек може да се сблъска. Днес знам, че не притежавам нищо. Че ако утре си отида от този свят, всичко което ползвам като вещи ще може да съществува без мен, че приятелите ми ще продължат да живеят, че слънцето пак ще изгрее. Всичко в света ми съществува, независимо от мен, следователно не го притежавам. Когато разбрах това, благодарих на Вселената от цялото си сърце. Когато нямаш нищо, не можеш нищо да изгубиш. Мой приятел ме предал - негова си работа. Мой приятел ме излъгал - негова си работа. Някой говорил лошо за мен - за него си е. Когато се откажеш да притежаваш този свят и хората в него, за първи път усещаш какво е свобода. Но наред с това имаш редица бонуси :) Когато осъзнаеш, че хората не са твое притежание, ти се научаваш, че по-важно е да ги обичаш и да ги приемаш именно, каквито са. И когато започнеш да ги приемаш, спираш да се гневиш, спира да те боли - те единствено те радват. Те просто са, съществуват, независимо от теб, развиват се, творят, рушат и следват своя си път. И когато от цялата си същност разбереш, че другите са именно, каквито са и можеш единствено да ги приемаш, започваш да приемаш и себе си, точно по същия начин. Ти винаги си себе си - несъвършен, търсещ, развиващ се, играещ тази огромна вселенска игра и търсещ изхода. И докато вървиш по своя си път, усещаш една лекота в себе си, някаква спокойна песен звучи в теб и всичко е на нястото си и всичко, което правиш в такова състояние е правилно. Ако твоите действия имат отражение върху другите без да ти бъде самоцел да ги нараняваш - това си е тяхна работа. Научих, че винаги трябва да правя онова, което сърцето ми подсказва, онова, което ме кара да се чувствам кряасива отвътре, усмихната и лека, защото това си е моя път. Аз по чужди пътища работа нямам. А ако на някой не му харесва - ще протестира, а ако няма смелост да протестира - това си е негова работа.
Днес аз съм един благодарен, щастлив човек, който върви по пътя си и търси.

Но преди да позная безусловната любов, аз не знаех как да обичам себе си.