На моята скала

Там някъде, под козирката
на слънчеви лъчи,
потънали във възторзи и въздишки,
украсени със страст и липи,
очите попиват света,
за да се напие сърцето.

Там някъде, изгубени аромати
на рози и прашни павета
се срещат в сините вечери,
в Часа на Кучето и Котката -
когато се раждат поетите.
Там някъде, където въздуха трепти
и умората превръща се в поточета,
бързащи по загорялата кожа
на делничните потници,
белязани с петна от труд.

Там някъде е лятна вечер,
събрала в шепите света,
прошепната от поетите,
изтрита в поточета пот,
в улиците на тихите срещи
или под жарките лъчи
на златото, залязващо
с невероятна красота.

Там някъде един мъж като скала
с ръце, загрубели от труд и от прах
знам, че приказва си с нощта.
Там някъде дими кафе,
там някъде просветват две очи.
Разстоянието не може да дели,
когато пак в нощта
сърцето ми със твоето шепти
и разплитаме в спорове тихи
всевечните загадки
на видимото и невидимото.

разстоянието е никакво...

Знаеш ли...извън блога изпитвам нечуван страх от оси и пчели. А при теб е винаги хубаво и едно такова леко. :)
Много от света ни, в крайна сметка е просто нещо...съвсем "никакво" :)

Хубав ден!

Дано всичко бащи са такава опора като твоя , Ами !
Ти просто си щастлива да го имаш и да ти е жив и здрав още дълги години ! И нека има повече такива дъщери , които да посвешещават красиви стихова на бащите си !
Най - сърдечни поздрави за теб ! :)

Дано да ми е жив и здрав. Наистина каква опора ми е оказвал този човек - аз мога само да се уча от него на смирение и на обич. Когато реших да напусна бащиния дом ми каза "Ако искаш ще ти взема ключа и ще ти забраня да се връщаш тук, за да няма как да се върнеш, когато си уплашена." Винаги е разбирал от какво имам нужда без да се обяснявам... но не с него сме първо приятели и отдавна сме прескочили онова отношение родител-дете. Тогава връзката ни всъщност стана толкова силна.
Златен ми е той. :)