Просто влажни, но безстрастни
устни ли във мрака не целува?
Ласки ли не се напи студени,
жаден за огнени ручеи?
Разумни, но отровни думи,
ли не се наслуша,
загледан в своята тишина?
Един ли път от гняв потръпна,
един ли път гнева си премълча,
за да съхраниш разбитото,
за да задършиш вятър?

Заспала плът ли не опита,
обърнат гръб ли не видя?
В кръговете си не се ли наскита,
в грешки ли не задълба?

Аз съм глупаво момиче
(поне така изглеждам),
но заедно със мен
от живота ти си тръгна
мъдростта.
Онази живата и вечната, която
кара крилете да ехтят
и търси пътища, пространсва
и се познава във мига.

Просто влажни, но безвкусни
устни ли във мрака не целува?

А опита ли онаи сладост - лудата?
Опита ли вкуса й?
Вкус на стихии и на свобода.
А усети ли огъня в кръвта си
как докрай пулсира,
готов да те взриви
сякаш във мига.
А опита ли ласки с дъх на ванилия
и не остана ли в душата ти
завинаги спомен от тях?

Бъди сигурна , че ги сънува...и така до края на съня...мъдрост си и нека наградата да е твоя !

приятелю! А за сънуването... едва ли, но би било хубаво :)

Заспала плът ли не опита,
обърнат гръб ли не видя?
В кръговете си не се ли наскита,
в грешки ли не задълба?

------
Ние хората сме странни същества, мила Амрита! Само човека се спъва два пъти в един и същи камък. Стихотворението ти ме върна много години назад. Сякаш си го писала, адресирано до мен.."обърнат гръб ли не видя?" Видях, виждах го толкова много пъти. Но ние се инатим в грешките си, защото ни е страх да кажем "Сбърках" А колко е прекрасно, когато си го кажеш, защото винаги идва онзи момент, в който осъзнаваш, че грешки няма, че това са твоите прекрасни шансове да надмогнеш себе си.