Да бъдеш, без да знаеш пътя,
да бъдеш, без да се боиш.
Приятелска сълза, попила в длан,
която усмивка да роди.
Ласка в дар за нанесена плесница,
пречупена гордост, смазани чувства,
а пак да прегърнеш небосвода
със смелостта на птица.
Прошка, дадена от цялото сърце,
която шие раните на хората,
преглътнати беди - научени уроци,
търпение да дочакаш изгрева,
благодарност, изпращайки залезите....
                                                    без да броиш.
Смирение пред съкровеното във теб,
доброта на пук на всичките мълви.

Има пълно щастие, човеко,
но компромиси и жертви не търпи,
има пълно щастие...навеки -
само затвори очи
и ще го съзреш.

Да знам, че трябва много смелост,
красивите неща понякога болят.
Но струва ли щастието, което
завинаги усмивката ти ще освободи?

Изборът е твой, приятелю далечен,
аз моят го направих вече.