Постинг
18.07.2012 04:15 -
Живот, надраскан с молив
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1336 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2012 04:20
Прочетен: 1336 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 18.07.2012 04:20
Седнах над листята,
с надеждата поне веднъж
да опитам в думи
да облека цяла душата си.
И дълго молива игра,
самозабравил се от ласки,
зачеркваше, поправяше
и замлъкваше
в някоя и друга запетайка.
В многоточия си помечта,
притихнал и недоизказал се...
Отчаяна от безуспех,
посегнах листите да скъсам,
но загледах се във теб,
приятелю, облечен
в най-любимия ми цвят.
Тъй свиден и прекрасен
като близък непознат.
Усмихнах ти се!
(колко си смешен)
Издран от графита,
натъртен от петна,
раздърпан и несресан...
(Цял ден ли в парка си играл?!)
Ето те, какъвто те познавам,
какъвто с мен прописа
първите си срички.
(Ах, помниш ли онези
жалки опити за стихчета?!)
Ето те, мастилено пребит,
надраскан и нестроен,
съвсем обикновен
и лесно достижим.
И разбрах, че цял живот,
от онази още мълния,
която ни споходи..
(Беше края на лятото...
помниш ли?!)
Та ето ни сега поостарели,
надраскани, поправяни...
обикновени.
Душата си във всеки ред
от най-жалкия
до поезията
(понякога се получава)
стои и се усмихва
графитена пред мен.
Днес видях, че молива
имал е и гумичка,
но вярна на твоите кръпки
по ръкавите, по синьото -
задрасках последния ред!
с надеждата поне веднъж
да опитам в думи
да облека цяла душата си.
И дълго молива игра,
самозабравил се от ласки,
зачеркваше, поправяше
и замлъкваше
в някоя и друга запетайка.
В многоточия си помечта,
притихнал и недоизказал се...
Отчаяна от безуспех,
посегнах листите да скъсам,
но загледах се във теб,
приятелю, облечен
в най-любимия ми цвят.
Тъй свиден и прекрасен
като близък непознат.
Усмихнах ти се!
(колко си смешен)
Издран от графита,
натъртен от петна,
раздърпан и несресан...
(Цял ден ли в парка си играл?!)
Ето те, какъвто те познавам,
какъвто с мен прописа
първите си срички.
(Ах, помниш ли онези
жалки опити за стихчета?!)
Ето те, мастилено пребит,
надраскан и нестроен,
съвсем обикновен
и лесно достижим.
И разбрах, че цял живот,
от онази още мълния,
която ни споходи..
(Беше края на лятото...
помниш ли?!)
Та ето ни сега поостарели,
надраскани, поправяни...
обикновени.
Душата си във всеки ред
от най-жалкия
до поезията
(понякога се получава)
стои и се усмихва
графитена пред мен.
Днес видях, че молива
имал е и гумичка,
но вярна на твоите кръпки
по ръкавите, по синьото -
задрасках последния ред!
Хей , Ами !
Ето нещо , което слушам цял ден нон стоп.
Като живот в любов , в болка , в екстаз и всичко друго помежду. В цялост. Напомни ми за твоя живот .
И моят е подобен , затова съм ти в синхрон . :))))
С усмивка за теб и с вяра ! :)
http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk
цитирайЕто нещо , което слушам цял ден нон стоп.
Като живот в любов , в болка , в екстаз и всичко друго помежду. В цялост. Напомни ми за твоя живот .
И моят е подобен , затова съм ти в синхрон . :))))
С усмивка за теб и с вяра ! :)
http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk
Звучи пленително, жалко, че не успявам да разбера текста :)
цитирайamrita написа:
Звучи пленително, жалко, че не успявам да разбера текста :)
Eto prevoda :)
http://vbox7.com/play:db7fb455
страхотно..няма как да не го извадя в отделен постинг... та то сякаш аз съм го писала
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5980
