С благодарност на karaiany, който ме докосна до тази чудесна песен!

И никак не е случайно , че Любовта избира хора теб , за да носят най - светлия , макар и най - тежък кръст !
Любов , от коята кървиш и от която никога няма да се отвърнеш , защото те е белязала свише .....да си ми жива и здрава . Аз само мога да се прекланям пред такава любов . С прегръдка за теб, Ами!

Толкова съм трудна за смиряване...а ето, че това чувство ме превзе докрай и ми показа..мен самата. Може и да кърви, може и да боли, но е най-прекрасното и чудесно нещо, което се е случвало в живота ми.
"Белязана" ще бъде следващото ми стихотворение :) вече го усещам как пристига :)
Напоследък много пиша за тази любов, но избягвам да публикувам тук, че хората имат лошия навик да съдят онова, което не разбират.:)

Прегръдки!

толкова вярно отразява състоянията през които ежедневно минавам, чувствата и емоциите, които ме владеят... обичам такива произведения, които могат да разговарят с всеки, с тайните му интимни кътчета, с неговите си най-съкровени усещания...

Хората се учат дори когато не разбират. :) ..колкото и да е странно това . Сега като си мисля точно за тези неща установявам , че да светиш в тъмното си е геройство и жертва , в която гориш изцяло . Просто не можеш по друг начин и защото (отново да го повторим ) си белязана !

просто не можеш по друг начин... отстрани погледаното това е жертва, геройство, безумие, измислица, заинатяване...а ти просто не можеш по друг начин. И не разбираш защо не искат да приемат, че не са прави като те затварят в клишетата, които познават. Та нима наистина е толкова трудно да погледнеш извън фокуса си, извън познатото...

както и да е :)

Аз си мисля за друго днес. Колко ли е прекрасно тази любов, която така се сраства с теб и те бележи..ах, колко ли е прекрасно да е споделена...да виждаш всяка вечер и сутрин едни очи, в които свети обич и надежда и да отразяваш техния светлик... И се радвам за моят любим и се моля да не съм се излъгала като съм се доверила на неговата логика.

както ти каза..просто не можеш по друг начин :)

Не си се излъгала. Защото макар и любовта ти да е запалена от любимия/та ти и насочена към него /нея , идва от най - високото място и корените и са безсмъртни. И ти в случая черпиш от самия извор , които никога не пресъхва.

Дано не съм се излъгала... Днес е интересен ден за мен. Преди малко плаках за един непознат човек, който припадна на улицата. Беше толкова близо до смъртта, но явно не беше днес деня му за отпътуване... А сега от цялото си сърце си пожелавам едни хора, които ме презират...да изпитват заедно чудото на споделената любов.
Не зная, понякога си мисля, че съм не добре с главата...но пък важното е, че вътре в мен е винаги мирно и слънчево :) А това е победа!

И никак не е случайно , че го каза така !
За хората , които не споделят ( не изпитват) любов , тя прилича на лудост . Малади на френски има и това значение ( освен просто болест ) .
На теб ти е мирно и слънчево отвътре , а на тях - тъмно и шугаво...:)))

в превода се губи тръпката, жилката на езика, онази негова страхотна и притегателна първобитност.
Помня, че когато четох лириката на Пушкин ми хареса, докосна ме, беше ми вълнуващо и интересно.
Но когато прочетох Онегин на руски...този текст остана да ми звучи в душата.
И това при положение, че колкото и добре да разбирам езика, все пак не мога да зная всичките му красиви нюанси.

Превода губи красотата и свободата на израза... но при музиката поне е по лесно, защото имаме мелодия, която разтваря портите на сърцата и там влиза директно Смисъла.

Страхотно... :|
http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

Завладяваща песен и прекрасно изпълнение... толкова искрено и така привличащо! А коментарите, които сте разменили са наистина пълни със смисъл и открития. Винаги, когато двама, заредени с добри намерения обсъждат нещо, се стига до прозрение, защото енергията свободно циркулира и твори нещо ново. Получило се е добре.. като показно за ползотворен диалог, надминал пол, разстояния и възраст :-)
Когато душа говори с душа... красиво е!

А относно любовта, която "дамгосва"...тя е вечна. Правилно е усещането ти, от нея наистина не можеш да се оттървеш. Не я дави алкохол, не я избива друг клин, не я заменят приятели и хобита. тя е просто единствена.
Ще ти кажа нещо, което съм наблюдавала в хората. когато по една или друга причина тази любов е несподелена (неизживявана) тя има невероятно рушителна мощ. Съвсем дори в чисто физически план, тялото започва да слабее. Преди време, когато се разделих с човека, който обичам мислех, че добре играя театъра си, усмивката беше на лицето ми, забавлявах се навън с приятели, хвърлих се в работа, намерих си хоби, дори ходех по срещи... И след около месец ме среща една позната и ми казва с ужасен вид "Изглеждаш толкова стара, отслабнала си, Господи колко си отслабнала"
Същата вечер се гледах в огледалото...наистина сякаш някой беше изсмукал соковете от тялото ми. И това ден след ден ставаше все по очевидно. Започна да избива и на други места - проблеми в работата, синът ми, изпокарах се с приятели, случиха се няколко големи беди в личен аспект.

И когато вече наистина капнах, когато се чувствах като лимонена кора, останала забравена на кухненския плод след като е изстискана и остъргана... тогава с мен се случи чудо. Синът ми дойде, прегърна ме и каза: "Не се съсипвай повече, потърси го!" (Децата са толкова проницателни :-))
В порив на безумна смелост, застанала срещу всичките си страхове... взех щастието си!

Пожелавам и на теб да го сториш. Заслужаваш го!

една сладникава традиция на "нашата песен"

Искам да ти подаря нашата... много пъти е връщала усмивката ми. Мисля, че сега е по-нужна на теб

http://www.youtube.com/watch?v=KM4vthnM1pk&feature=related