Календарът отброява дати.
Верен стражар на епохите,
но вечностите, записани зад датите
единствено сърцето може да измери.
Времето е пространствено.
Колко метра днес ще
се уплашиш да преминеш?
Колко свята няма да познаеш.

След време, след време
ще горчи вътре в душата ти...
                              пропиляното.

Изгубваме се из коридорите на времето,
търсим себе си и се рушим,
а сърцето блъска лудо вените... ще ги строши.

След време човек разбира много неща
и останал сам със себе си
дано съумееш да си простиш за това.

А вчера, някъде извън времето,
зад ръба на всички хоризонти,
една падаща звезда
остави диря във вечността.

А вчера, някъде извън времето,
зад ръба на всички хоризонти,
една падаща звезда
остави диря във вечността.

добре дошъл! :) Има ли пропиляно, за което да си прощаваш? Всъщност осъзнаването, че има за какво да си простим е половин изминат път към нашия мир, защото в себе си съдържа желание за познание