Прегръщаше ме някога скала...
Прегръщала ли ви е мъдростта?
Сълзите се търкаляха по скулите ми
и по твоите ръбове преливаха,
за да пречистят сърцата ни...
Но плачат ли скалите, татко?

Днес твоето мъжко момиче
рухна като ударена от мълня птица...
А наоколо е пустиня...

Половин година татко...
знам, че всяко мое "съжалявам"
се е превръщало в твоя сълза.
Но плачат ли скалите, татко?

Не си, ах не си ме учил на това,
но аз не зная просто вече как да продължа.
Днес си казал, че от мене се отричаш...
искам да изкъртя небето от безсилие...

Пред скала лъжа не се изрича,
но татко... плачат ли скалите?

Взеха ми крилете, татко,
основата под мен се разруши..
и колко силно е сърцето ми?
И докога ще издържи?
Безумна вяра само го крепи...

Но, татко, плачат зная и скалите.

Няма повече да настоявам,
днес си казал, че нямаш дъщеря.
Пътеки, татко, не оставям -
не си ме учил на това.

Взеха ми крилете, татко,
основата под мен се разруши..
и колко силно е сърцето ми?
И докога ще издържи?
Безумна вяра само го крепи...

И зная, не ще замести прегръдката ми, тази на твоя татко.
Но пак си те прегръщам, топло, и си те благославям, със СИЛА!

Най-вероятно ти си плакала, докато си го писала. А краят ме остави без думи:

Но, татко, плачат зная и скалите.

Няма повече да настоявам,
днес си казал, че нямаш дъщеря.
Пътеки, татко, не оставям -
не си ме учил на това.

..
Научил те е. Не, не се оставят пътеки и вратички, по които тайничко да се промъкнем като нищо незначещи сенки. Когато се отричат от теб - замлъкваш и си отиваш, запазил само обич в сърцето си. Та било то и от родител, та било то и от дете.

Наранила си го, скъпа! Решила си да лъжеш. правила съм тази глупост. Но когато видях как лъжата задължително след време нанася много болка, прегърнах смело истината. Коя съм аз, че да знам какво всъщност мисли и чувства другия? По-умна ли съм, по-добра ли съм?! Не! Но тайничко ми се иска и наричам лъжата си "бяла", за да се разплатим със съвестта си. Гнусно е! Но след време човек неминуемо узрява и разбира, че другия, че човека до него, че дори родител или дете са отделни личности, със свои си желания и чувства. И ние не можем и нямаме право да се мислим за по-благородни и по-знаещи.
Кой най-вярно знае сърцето ми освен аз самата?
Аз съм като баща ти - никога не бих се примирила с това някой да ме лъже и да си мисли, че по този начин ме предпазва от нещо, защото означава, че не вярва в силата на сърцето ми.

имам един любим диалог от един нашумял сериал :-) Дарма и Грег
Грег беше преспал в дома на бившата си годеница и излъга Дарма, чее бил с приятеля си. Когато тя разбра, разплакана изтича навън, той я догони и каза:
- Нищо не се е случило!
А тя му отговори:
- Знам, защото ти вярвам. Но ти първо ме лъжеш, не ми даваш право да ти вярвам...

Предполагам, че татко ти се почувствал като Дарма...
Успех! Дано се сдобрите. Чела съм всичките ти стихове, посветени на твоята "скала" и мога да си представя тъгата и отчаянието ти.
Пожелавам ти скоро да си проговорите

Благодаря за коментарите