Постинг
27.07.2012 11:19 -
Силна съм, защото много нося
Всичко се превърна в спомен,
а може би дори забравил си,
че някога до тебе съм била,
че съществувам,
че плача, може би, вечер,
че сърцето бие на инат.
..а вчера те видях
и дълго плаках после.
Аз не зная вече как
сълзите си да спра...
И всичко е до болка пусто.
Дъждът намокри косите ми,
а дори не стигна до сърцето.
Кафето става всеки следващ ден
все по - безвкусно.
Нали с времето трябваше,
трябваше по-малко да те мисля,
нали трябваше по-малко да боли,
по-малко да ми липсваш?
Нали било за мое добро,
нали се свиквало...
Само дето за мен не важи...
Защо не ми е по-добре,
защо все повече боли?
Празни, безполезни въпроси.
Ти знаеш ли отговора?
Едно е сигурно,
няма да избягам в мъртвото живеене,
силна съм, защото много нося..
много...до умиране.
а може би дори забравил си,
че някога до тебе съм била,
че съществувам,
че плача, може би, вечер,
че сърцето бие на инат.
..а вчера те видях
и дълго плаках после.
Аз не зная вече как
сълзите си да спра...
И всичко е до болка пусто.
Дъждът намокри косите ми,
а дори не стигна до сърцето.
Кафето става всеки следващ ден
все по - безвкусно.
Нали с времето трябваше,
трябваше по-малко да те мисля,
нали трябваше по-малко да боли,
по-малко да ми липсваш?
Нали било за мое добро,
нали се свиквало...
Само дето за мен не важи...
Защо не ми е по-добре,
защо все повече боли?
Празни, безполезни въпроси.
Ти знаеш ли отговора?
Едно е сигурно,
няма да избягам в мъртвото живеене,
силна съм, защото много нося..
много...до умиране.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
