Държиш се с мен сякаш съм принцеса,
недей, ще ме научиш лошо.
Не съм съвършена, не ме затваряй в образ.
Едно момиче с коси, разчорлени от сън,
което просто знае много да обича - това съм.
Едно момиче с горещо сърце и нежни ръце,
което намира смисъл в даването без остатък,
но го правя за себе си.
Раздавам ли се, съм богата.

Не съм красива до припадък,
просто нещо отвътре лицето озарява
и очите ми са винаги гримирани с мечти,
затова те трогват, затова намираш в тях лъчи.

Не съм олицетворение на греха,
страстта ми към живота ме прави ненаситна.
За себе си го правя - така съм щастлива,
така усещам цялата първичност
на най-моето си аз. И ако те опивам,
просто затвори очи и се наслади
на моята изгаряща страст.

За обич и за страст не искам благодарност,
не искам да ме гледаш сякаш съм принцеса.
И аз умея да се сърдя за баналности,
а понякога дори съм и проклета.
Не ме затваряй в образ и клишета,
дори да бъдат те най-красивите одежди.

Аз съм своя на себе си - така ми харесва.
И когато тръпна гореща в ръцете ти,
знам, че съм избрала да се споделя със тебе.