Не тръгвай още, нека поговорим
или ей тъй, до ъгъла да помълчим,
да ти прошепна своите тревоги,
пътищата си със тебе да решим.
Не тръгвай още, време е до изгрев,
в дланите ми се прелей до светлина.
Не, постой, постой, че тъмна е нощта
и звездите заговорничат във пропастта.
Остани до мен, ей тук от ляво остани,
да те усещам как възкръсваш и растеш,
да усещам как до песен пак тупти.
Не тръгвай още, рано е сега, поспри...

Не си отивай, минутите си с мен не брой,
всъщност остани завинаги, прелей.
Този свят до край предела все е твой,
Надежда... завинаги във мен живей...