До теб се чувствам сякаш съм на завет,
пазена и защитена като цвете,
свило се в сянката на някоя скала,
където да има правото да покаже
своето очарование, и слабостта
на крехката си нежна същност.
Когато съм до теб, наоколо е тихо
и шумовете на нощта не стряскат,
сякаш даже няма вятър, не подухва,
сякаш времето е някак спряло,
за да си почина, за да се усмихна.
С теб се чувствам като в пристан,
където бурите не достигат и на сън
и може залеза плиснал лъчите си
целият да го попия и да съм
свободна да се насладя бавно
на играта на светлосенките по земята.
Да погледам синжото на планината,
прегърната от твоите ръце
и да се усмихна уверено на мечтата си -
имам сила, сега имам сила за теб.

Прегръдка!:))

Благодаря!