Аз влизам днес в един толкова нов за мен свят и не зная все още защо пътят ме доведе тук, какво трябва да сторя, какво да предам, какво да науча. Не внимавам, не се ослушвам и не съм предпазлива - оставям се на хаоса от събития, за да разбера какво се случва и защо.
Но колко е ново всичко, така несвойствено за онова, с което съм живяла досега, така странно, толкова промяна е. Преди години бих се стреснала, сега приветствам промяната, защото тя е шанс за развитие.
Минах в друга реалност, прекрачих смело границите на непознатото и сега няма на какво да се опра, затова просто се нося като малко пухче из въздуха и наблюдавам - без да сравнявам, без да категоризирам и определям, без да събя, без да се привързвам... преминавам оттук, за да видя защо дойдох, защо попаднах на това ново място.
Харесва ми! В този свят има ясни неща, искреност и много топлина, много проста човешка сърцатост. Няма страх, тревоги, драми, няма гняв и проблеми, които ежеминутно трябва ад се обсъждат...
Пряк път ли намерих или това местенце е подарък от Духа ми, за да си почина.
Но тук е толкова спокойно, така искрено и топло, така затрогващо, човешко, простичко.
Затварям очи, за да разгледам усещанията си и усещам как пътувам, та аз познавам това място, аз съм била в това усещане, аз израстнах в него. Дългите коси на моето детство се заплитат в същия говорещ вятър. И знам този път, о как го знам, на него слюпвах коленете си със смях. И знам тези вечери и знам вкуса на това усещане, защото го преглъщах с залъка хляб след луда игра в гората.
Знам този свят, знам този път - върнала съм се на главната, върнала съм се при себе си.
Там където няма опори, защото не ми трябват. Там където не се съобразявам, защото съм истинска. Там където се смея от сърце и се забавлявам, защото всичко е наредено така красиво и справедливо. Там където чувствам, че имам силата да повдигна планините, защото планината е част от сърцето ми.
Да, прекрасно виждам сега това място, усещам го толкова отчетливо, сърцето затова пее тази изворна песен, която ми се струваше толкова позната и все пак не се досещах. Затова ми е толкова спокойно без опори, затова се усмихвам без причина, затова очите ми бляскат още по-силно... завърнах се при себе си, при истинската си чистота, при Същината ан онова, което съм...тук, където няма страх и тъга, където има само желание за игри, за смях и развитие, където няма непосилна работа и всичко, което се случва е точно на мястото си.
Тук съм... в себе си! И е прекрасно!

---
Благодаря, че с такава завидна твърдост хвана ръката ми и не я изпусна, докато не направя първата си сигурна крачка в този толкова мой и така свиден свят на хаос. Благодаря, че в сърцето ти отекна моя зов и побърза да се отзовеш. Благодаря, че се усмихна и каза: Не бързай! Благодаря, че си до мен в това толкова красиво и така вълнуващо пътешествие, което направих. Благодаря, че застана като заслон на вятъра и ми позволи да събера дъха си и да позная къде съм всъщност.
Казваш, че съм безценна находка, че съм съкровище, което само безумец би изгубил, но за мен днес ти си път към Истината и красотата, към Хармонията и Същността.
Благодаря! Безценна съм не аз, а подкрепата, която ми оказа.