"Горещите жени обичат само първия си любовник, после обичат самата любов"

Да те изживявам в първични взривове
до дълбоки тихи смисли,
да те прегръщам до пресекулки,
до задушаване
и да те освобождавам после
като птица, излетяла от дланите.
Да те шептя, да ме взривяваш
във викове и лудост...безметежно,
да те долавям в дъното на тишината
как сътворяваш световете
бяла, топла и вълшебна.
Да те поглъщам с жадни глътки
да ме изпиваш във вихри,
да ме запращаш в дълбоки кладенци и клади,
но и да пречистваш,
до ангелски криле.

Любов, докрай кипяща, многолика
как обичам да те усещам в сърцето си.
Как пее света с безбой гласове -
ту нежни, ту болезнено горещи.
Как възродяващ забравени струни
якога от началото на първите
дихания и намерения,
коагто си бях у дома...в безкрая!

Любов, как те усещам във всичко,
познавам те в очите на хората,
докосвам те в мислите им съкровени -
всеки път различна, нова, жива
винаги носеща, търсеща, все даваща.
Любов...има те,
защото нищо без тебе не би съществувало
и сърцето ми щеше
да бъде купчинка изстинала пепел.
Любов..превземай ме, търси ме,
разглабяй ме и после ме събирай -
докрай, до края на дните ми
искам да те усещам все така първична,
все така търсеща и откриваща.

Докрай, захласната в неземните ти смисли
нека всеки ден по-силно те обиквам,
докато стана къс от теб,
докато се слеем,
докато си отида у дома...във вечността,
превърнала се в теб,
сляла се с неземната ти същност.

Любов, превземай ме, играй си с мен,
обичам да усещам как течеш
във вените ми как се движиш,
как поемам те със всеки дъх-копнеж
и издъхвам те в незримото.

------------

Не зная за какво се пее в песента, но ритъма ме подканя към горещи стихове...

В песничката на Дженифър Лопез се пее за раздяла....
Ето тук клипче с превод :
http://vbox7.com/play:f436ff54
Поздрави :)

пп : Струва ми се, че не си ходи много с твоя стих... (просто мнение, ти си знаеш най-добре)

Но...виж началото на песента. Там се описва перфектния свят на любовта..където думите са излишни, където погледите са души. Ето я ангелската любов, тя наистина твори чудеса, наистина е вълшебна и уникална...наистина мислиш, че е толкова лесно на превземеш света.
Но преживяването на една любовна история не е само това, защото Любовта служи за мъдър учител - тя трябва да умъртви, за да възроди, трябва да разглоби, за да създаде. Великата тайна на Сътворението се крие в трусовете на Апокалипсиса.
Любовта е мощна енергия...и ако не е боляло...и от рани и от нежност...живял ли си?
Искам да я усещам точно толкова проклета и свещена, точно толкова грешна и чиста..точно толкова противоречива...защото е живот.
В стиха ми не става дума за конкретно някой човек...а за любовта като чувство, което просто те променя..искам винаги да я нося в сърцето си...

Песента е уникална иначе...
от емоция, от гордост...и вчера е една забравена история, за която в утрешния ден няма място даже като спомен.
Нека остане в постинга..а и ритъма е влудяващ :)