Не да бъда обичана...била съм обичана
(очите никога не крият гласа на сърцата ни)
да обичам съм имала нужда...цяла от спонтанност,
да усещам как от мене пият грижа и тревога,
да усещам как изграждам, как укрепвам и задълбочавам,
да ме буди сладкия гъдел, че има на кой да направя кафе,
да ме приспива усмихната въздишка,
че до мене някой много тихо се унася в сън...и ме прегръща.
Да разчитам всички малки жестове, наситени със нежност,
да усещам тази яснота, тази простота и чистота.
Не да бъда обичана... бях обичана до лудост
(очите никога не могат да излъжат)
Бях обичана, желана...чувствах се мечтана, жива и красива,
бях изкушение и съблазан...но не и пристан, не и грижа.
Нямах право да бъда ицяло жена.
Бях обичана безумно до без разум и на пук на всички,
бях обичана лудо, чувствах се като стихия.

Но не и уважавана, но не и пазена...не знаех какво е.
И толкова много и дълго мечтах за една сутрин, в която
да мога спонтанно, без капчица страх да се погрижа просто...
за малкия му мъжки свят.

Не да бъда обчана исках...бях обичана и то как...
Размесвах сладост и грях и пих безсрамно от тях.
Хранех се с възбудата на собствената си вина,
играех си със съвестта и все я надхитрявах.
Бях обичана... дори не бях самотна с тази обич,
друго свиваше сърцето ми до болка.
Никога не можех да покажа радостта си
от това, че съм обичана и че така обичам.
Че не можех, ей тъй по женски, много нежно,
с много тиха сила и усмивка да изграждам,
да бъда пристан и опора, островче надежда,
глътка вяра, където мъжкия си свят да защити.
Той е защитен единствено в сърцето на жена,
която е приела да бъде част от Любовта.

Никога не съм искала да чувам "Обичам те!"
Всяка трудна, неразумна и съвсем погрешна стъпка,
която пак го водеше при мен ми го крещеше всеки път.
Всяка дума на писмата кратки, пратени по празници
ми е напомняло как пред Любовта му
дори традициите и съкровеното на Празника не значат.
Колко обичана се чувстваш..да знаеш,
че някой, някъде, ограден с любими хора
всъщност усеща празното на празника...защото теб единствено те няма.

Не обичана да бъда...бях обичана.
Не умея да се плаша от раздели,
самотата ми е пристан и не ме стряскат клишетата...
Бях обичана...усещанията на сърцето не грешат.
Не бяха нужни никакви доказателства, борби...
стигаха ми думите на двете му очи.

Но днес разбирам колко ми е липсвала и как боляла
магията на дребните неща...
Да станеш сутрин рано, събудена с целувка,
да приготвиш закуската, танцувайки
и после в смях и във закачки да тръгне неделята ти хубава.
Никога не съм имала нужда някой да се грижи за всеки мой каприз,
но как ми липсваше да се погрижа аз - да изразя
докрай, изцяло всяка женска нежност в мен.
Сега имам правото да обичам от спонтанност
и никога вече не бих избрала по-малко.