Знаете ли..тук публикувам повече любовни стихове и някакви други отнесени въздишки..за есента, кафето и котките...не, че не се забавлявам, дори напротив - почивам си така. Неизразените трепети разболяват...но всъщност зад цялата тази привидна лекомисленост и еротика стои един човек, силно загрижен за бъдещето ни.
На ден си пиша с поне 20 деца (на възраст между 13 и 18)
Хора-а-а-а, крещи ми се от тревога.
Моля ви, слушайте децата си, когато се опитват да ви говорят, не си мислете, че сте по-умни само, защото сте по-възрастни, не си придавайте важност и горделивост... не ги мачкайте така, за бога! Това са вашите деца, позволете им да усетат това.
Не им дреме за хляба на масата, не им пука, че имат телефони и компютри.
Защото през ден мислят за самоубийство...а аз знам колко е силна тази мисъл - да избягаш в тишина. Те искат мир и спокойствие, за бога, РОДИТЕЛИ какво ви става???
Умолявам ви от цялото си сърце, слушайте децата си... не ги учете на измисления си морал, не ги учете как да бъдат нещастни.
Не ги затваряйте в тази свръхпротекция..пуснете ги, създайте им усещането за пространство.
Децата ви ви лъжат, хора - занете ли го? Знаете ли, че всеки път, когато се пошегувате нещо с детето си му забивате кама в сърцето? Знаете ли, че всеки път, когато му казвате как трябва да ви е благодарно за положената грижа иска да в иубие? Знаете ли го?
Знаете ли какви страшни неща сподлят децата ни с някаква непозната от някакъв форум? Имате ли си на идея дори? Знаете ли, че през една темите в тийнейджърските форуми са "страх ме е от хората" "никой не иска да ме разбере" "искам да умра" Знаете ли, че всеки път, когато някой събере смелост да каже, че страда от социална фобия след него има поне 20 коментара, които започват със "и аз съм така"
Знаете ли, че не разбират какво им е? Знаете ли колко добре умеят да прикриват тази болест... имате ли въобще на идея колко ги боли и как мразят света, който създавате за тях.
Защо въобще ги създавате тези деца като им завещавате агонията си...

РОДИТЕЛИ...!!! Какво ви става, бе хора? Толкова ли промиха мозъците ви, толкова ли успяха да ви поробят, че да не ви е грижа за най-свидното. Толкова ли велики мислите, че сте... Как може да не виждате Ада на собствените си деца като вие сте им го създали...
Презират ви за това!!! Не им дреме, че имат дом, не искат дом, не искат покрив...искат обич, доверие и свобода.
За бога, научете първо какво означават тези понятия и после решавайте, че сте достойни да имате привилегията някой да ви нарича родител.

Моля ви... чуйте децата си... защото зад привидно детските им, небрежни муцуни, в онези сладки училищни години, когато се изграждат основни ценности и укрепва характера...защото точно тогава те мълчат страшни неща, спотаяват нечуван гняв, пропити са с отчаяние и безнадеждност.
И никой не каза "Живея, защото мама и тате са се грижили за мен" Всъщност ги задържат на тази земя толкова странни неща...на пръв поглед смешни като шоколадовия сладолед или като непознатата коята храни гълъби до ЦУМ.
Тъжно е за колко велики сте се взели...

Трудно е да си родител... Още по-трудно е да бъдеш приятел с детето си. Не криворазбраното ,,приятел,, - да го третираш като възрастен, а да бъдеш редом с него, без да му натрапваш своите принципи.

a не е ли трудността поредното клише, с което да оправдаем поведението си..ако случайно се провалим. Погледни колко тъжно - да обичаме чисто и вярно, мъдро и спокойно ни е трудно.
Мисля, че трудността на това да го третираш като възрастен малко ще отпадне ако просто приемеш, че детето е една независима от теб душа, която има свой път. В крайна сметка само Любовта променя човек без да властва над него, защото тя е преди всичко свобода.
Защо да е трудно да обичаме? Защото не знаем как ли?
Знаеш ли как болят изповедите на всички онези прекрасни иначе и толкова умни деца, които ме търсят? И знаеш ли колко по-трудно е да им помогна без да създам омраза към родителя, без да създам емоция...а в същото време да трябва заедно да отречем мирогледа на родителите им, за да се почувстват свободни сами да вземат решенията си и да станат по-уверени...

Точно онази дългогодишна свобода доведе до сегашното поведение на децата. Точно заради нея Българя е в челната петорка по наркозависими. Тази свобода не даде никакви човешки ценности на новите поколения и те от малки говорят неприлично на родителите си без да си задават най-важните въпроси "кое, защо и как". Тази свобода ги обезобрази емоционално и им даде непълнолетни плътски удоволствия и оргии от 12-13 годишни, което можете да видите на публични дневни и нощни "места", главно по санитарните възли. ИМА-те пълната свобода. Някога, когато вие не сте била родена, тези "права и свободи" ги нямаше. Децата, за които говорите, са малцинството, което е ужасено от техните разпасани "свободолюбиви" връстници, които пък са деца на точно толкоз разпасани арогантни и диви родители (или поне единият от тях), ако въобще ги има и двамата в семейството. Тези деца манипулират и изнудват, когато родителят им покаже истинската си обич. Те са к о н с у м а т о р и, т.е. "от всичко по много и все за мен". А онези, които бяха човеци, напуснаха след зората на демокрацията. Те до сега са си ужасени от тази тревожна действителност. Не мислете, че им е приятно да ги третират както си искат, защото са чужденци.

но колко ще те чуят....
Защо да е трудно да си родител? Напоследък непрекъснато чувам "Колко лесно се гледат сега деца! Пускаш му филмче да се залисва, а ти си вършиш работата!!!" А къде отидоха игрите ти с децата, а приказките за лека нощ, а разходките заедно /но не до кафето/???

Да. И аз съм имала подобни случаи, когато родител е разчитал на мен, за да подобри взаимоотношенията си с детето. Затова казвам, че не всички умеят да са родители.

ето прочетете коментар номер 3..аз нямам силата дори да коментирам.
Току що идвам от честването на едно ново раждане. Един приятел днес се сдоби със син...а на мен ми става все по-мъчно в сърцето, защото след малко ще отворя мейла си и ще прочета болезнената изповед на "малцинството"
Малцинство ли...не, тъжното е, че не е.
Обещала съм да пазя тайна и не мога да цитирам дори едно изречение от писмата им...но ако искаш веднъж да не търсиш вината в някакви външни фактори и обстоятелства и да не мислиш за децата като за консуматори, то поразрови се из нета...влез в някой форум и виж страшната, болна действителност на тези деца. А после чуй как я крият от родителите си, защото знаят, че ще останат неразбрани.

Минала съм през социална фобия, но имах баща-скала, който неотлъчно беше до мен и ми оказваше подкрепа и разбиране. Преодолях болестта, знам всичките й подводни камъчета, атаките й, болката, самотата....
Недей да робуваш на клишетата на Зомба като имаш мозък, свой собвтен мозък, който може да разсъждава и сърце, което може да прозира.