Изпратена от ангели си, мила,
в ръцете си си вплела доброта,
усмивката ти носи свежест,
докосванията ти творят цветя.

Не те сравнявам със богиня,
нито с най-красивата жена.
Нещо друго в тебе, нещо дивно
докосва ме ... до дъх и светлина.

Изпратена от ангел, знам, че си,
за да вдъхнеш вяра в моя ден.
Реална ли си? Може би не си -
колко странно днеска съм смутен.

Защо до мене спря със чиста длан,
аз който до вчера презирах света?
Освен себе си какво да ти дам?
И как да разбера аккво е Любовта?

Трепераща от нежност ласка,
моя мъжки свят погалва с трепет,
обръгнал на предатели-ласкатели
поисках завинаги да те отблъсна,

а ти се настани в сърцето, мила
и изчисти въздуха на моя храм.
Днес свещичка паля вътре -
тази топлина, това е Бога... вече знам.

Знам, че Господ има много имена,
Любов ще го наричам занапред,
Любов, заради тебе, ангелска жена,
изваяна от нежност и от доброта.

Дъхът ми спря, а сърцето ми изпълни се, ... с ЛЮБОВ!
БЛАГОДАРЯ ТИ АМИ!