От дланите ми с много нежност късах,
отделях време от съня си
и много будни мисли изпращах и записвах.
Уморена от своите товари,
усмихата винаги приветливо,
заредена единствено с надежда и със вяра -
но без да си позволя
за миг дори да се разколебая.
Пред какви ли чудовища със теб не се изправих,
какви ли демони не ни проваляха,
и колко пъти с пребитите ти колене
изправях се и ти прошепвах: "Продължаваме!"
И продължвахме, докато ето днес
получих най-стархотния подарък:
"Искам да опитам вече сама,
имам вече смелост за това!"

Лети, лети красива малка птицо,
докай прогаряй хоризонта.
Лети и нека всички видят,
как се наслаждаваш на вятъра,
как се опиваш от свободата си,
как уверено летиш към безкрая си...

Ще бъркаш и ще падаш,
ще плачеш понякога нощем,
но това, което си видяла днес,
при твоя първи волен полет,
това завинаги белязва сърцето
и от днес нататък - няма да си същата.
По малко илюзиите ще рухват,
ще осмисляш бавно своя нов мироглед,
ще сглабяш пъзела прекрасен
с единствената верна мисъл:
"Продължаваме...напред!"

Не ме помни, не ми благодари,
но едно ще те помоля -
утре някой щом ръка протегне,
в очите със преглътнати сълзи
и е изпълнен с объркване и отчаяние,
поспри до него, птицо,
помогни му...и той да полети.

Прекрасна си, Ами! Бог да те благослови!

Не може никога да бъде празен живот, посветен на хората.
Магията на "Предай нататък" съществува и ти си живото доказателство за сбъдването й.

С обич