И в тоя труден час на клевети
единствено поезията остана -
душите ни от тях да защити.
Е. Евтимов

Често препрочитам всеки стих,
в който с трепет
съм изписала
чудото на нашата любов
и усещам пак топло в сърцето си
и радост изпълва очите ми -
как да бъде грях,
как да повярвам на думите,
отровени от злоба.
Докосванията ни
са оставили следи
в поезията, любими,
и там стоят,
като верни стражи
на най чистия път.
Как да бъде грешка -
грешките не пишат стихове,
грешките не казват "обичам те"
без то да бъде задължение.
И ако стиха е винаги прозрение,
как да приема, че тази
велика мощ, чиито тайни
са покълнали във мен,
как да приема, че е сътворена
със нечисти намерения.

Но злите хора, знаят своето.
Днес сравнявам думите им
със стиховете си...
как може сравнението
да бъде в тяхна полза,
щом поезията ми е свидетел и съдител?