Научила си ме да те търся,
да ми трябваш
и без тебе света ми
да няма смисъл.
Научила си ме
да те прегръщам,
да галя косите ти,
да ти разказвам
вечер за всичко,
което съм срещнал.
Научи ме да се смея,
когато изгрее
на устните ти усмивка,
научи ме да спя прегърнат.
Научи ме да мечтая
и да говоря и да ти разказвам.
Научи ме да бъда обичан.
Научила си ме да ти се радвам,
да получавам ласки без причина,
научи ме да вярвам във хората,
просто, защото те има.
Научи ме да живея малко по-истински,
да се радвам на изгрева.
Научи ме да бъда щастлив.

И сега ме е страх да остана без теб,
не зная дали няма да се проваля,
дали от теб наученото
ще мога все пак да задържа
след ехото на твоята сянка.

Не позволявай да се проваля!