Мога да ти бъда сила и причина,
защото просто те обичам,
но мога да не го показвам,
с нежност мога да не те изричам.
Мога да преборя навика на паметта
и устните си да смълча...
щом моята любов
те кара да се чувстваш неловко.
Съжалявам - не мога да я отрека,
но мога да стана студена и притворена -
едно тяло за игра и толкова... мога!
Щом това означава грижа и тревога,
щом заради съвестта ти е...мога.

Не мога да не те обичам.
Опитах се - провалям се!
Но мога да не го показвам,
мога да не го изричам,
щом моята любов
ти причинява неудобство.

А уча се и нищо да не искам -
щом не ти се дава.
Просто е!

Насила и по милостиня
не съм приела още нищо,
та тепърва да го правя.

Ако някога решиш да ме обичаш -
направи го красиво и спонтанно,
посрещни ме, изненадай ме...

А аз от днес ти обещавам,
щом моята любов те стряска -
ти няма повече да я познаваш
в думите ми и в делата.

Едно тяло за игра и толкова -
без пълнеж от нежност,
без тревога,
и без нежни имена...
една първична похот...мога го.
Без чувства, без трепетни слова...

Щом е заради тебе - мога го!!!
(Но едно от мене запомни)
Страстта, онази дивата не идва с похотта,
а извира от сърцето тя,
точно там от извора на любовта.