Нещо ужасно пропълзя по улиците и остави кварталните кучета без дъх. Една смразяваща кръвта сянка се промъкна в къщите и страха толкова силно разстрои сърцата на хората, че дисонанса прогаряше слуха.
Звездите не носеха приятни спомени за първия ни дом и луната не вещаеше промяна. Времето спря. Всичко наоколо пря да живее, просто спря да живее за един дълъг миг, в който някой изтръгваше въздуха и го похищаваше в съня на хората.
Нощ на кошмари и мълчание, на застинали звезди и замръзнала луна.

Нощта след дъжд не е така - тя говори много, разказва легенди, танцува в листята, постлали тротоарите. Нощта след дъжд е принципно страхотна за дишене и прекрасна за слушане. Тя бъбри като развеселена от празника на виното жена и разказва забавни истории и стари легенди, а после пее с гласа на звездите.

Нощта след дъжд не мълчи. Във всеки миг от нея се усеща обещание за пролет, надежда, обновяване. Земята се е нахранила с познанието, донесено от водата и разглежда в себе си света. Нощта след дъжд е много жива, шумна.

Какво се случва със нощта?!