(Това е един разговор между две жени, коренно различни в своята ценностна система и възприятия. А много често подобни разговори се случват с една жена, когато тя ги води сама със себе си)


- Лесно се свиква с високият стандарт на живот, супер удобно е да живееш лъскаво и да се глезиш - приятно е, кара те да се чувстваш обгрижван.
Който ме обича, ще гледа да съм добре.
Добре съм, когато ме глезят и се поддържам.
Следователно.. който ме обича, ще ме глези, купува дрешки, води по салони и масажи и ще се грижи за мен.
Точка! Искате лъскави продукти - плащайте! Който не му изнася, да се хване с някоя повлекана и да не ни занимава с комплексите си.
Като нямате пари.. бучите и тряскате, колко сме меркантилни. Обаче 1 мъж с пари и кофти гадже до себе си не съм видяла.

- Срам ме е че съм жена като чета подобни като теб.
Нека ти кажа нещо за обичта.
Който ме обича, ще ме уважава, ще се грижи за моите чувства и ще гледа да съм усмихната. Прави ми малки изненади и подаръци, гледа ме с поглед, който казва "ти си моята принцеса" и когато стана сутрин, разчорлена и по потниче и широка пижама. Става понякога преди мен и прави кафе и препечени филийки, а понякога ги прегаря. Когато съм болна ме гушка като бебе и не му пука, че носа ми е зачервен от хрема. Разхождаме се и говорим за всичко, имаме общи стремежи амбиции, развиваме се. Понякога е уморен, пребит е от работа и няма сила да вечеря даже, но пак ще каже "Яденето ти прекрасно. благодаря! " а после ще ме гушне и ще захърка до мен по време на романтичния филм. И като ме отведе на почивка, гледа да сме заедно, да се насладим на възможността да бъдем един до друг, далече от работа и грижи, а не да ме изпрати на спа процедури и да хойка гаджетата в лоби бара.
Когато един мъж те обича, той работи заради теб, издига се заради теб. А твоя е отговорността да изглеждаш добре, защото си жена, защото е срамота да изглеждаш зле... а когато има един любим мъж в живота ти, даже не осъзнаваш как се гласиш специално за него, но ти носи радост, а не да избягаш в салона, да клюкариш и да мрънкаш и да искаш лукс!

 - А когато този любещ те мъж няма пари за хубаво кафе и машина а ти прави варено на джезве, оставя го вътре с батака, защото цедката му е наследство от баба му. Препича ти прегорели филийки, защото няма нищо друго за ядене в къщи. Когато си болна ти казва нямам пари за лекар и лекарства и отива на аптеката и ти взема доксициклин от 1, 70 лв най-евтиния антибиотик, нищо, че е вреден той ще те гушка. Когато с години работи за 300лв-500лв и те гледа с миловиден поглед да сложиш месо в тенджерата, защото той без месо не обича, а иска само в неговата порция да има 300-400грама. Когато излизате да ходите само в парка, защото по магазините може да си харесаш нещо. На море с колата му, за да спите в нея край безлюдния плаж, при комарите, защото хотелите скъпи, а комарите хапят, но препаратите против тях са над 10лв, а той няма пари, но за нови гуми на голфа има. Когато ти плащаш сметките квартирата в която живеете и твоята заплата привършва с това, а той има самочувствие, че издържа храни семейството.

- Хиляда пъти предпочитам дори това, което ти описа пред онова, някой да ме глези и да се грижи за лъскавата ми опаковка.
Но знаеш ли едно е да говорим за безхарактерни мъже, друго за обичащи мъже. Съвсем трето за жена, която не може да "накара" мъжа си да бъде амбициозен и смел, да печели пари, да се развива.
Моята заплата е доста висока. Имам собствен апартамент и къща. Всичко в живота си съм постигнала сама, имам хубаво тяло, защото не се глезя с автомобил, а вървя (понеже нямам време да спортувам). Обожавам да готвя и да меся и кожата ми е вечно млада, защото и най-скъпите маски в спа-салоните, не могат да се сравнят с естествените вещества от плодовете и зеленчуците, които приготвяш, от белтъка на яйцето и от тестото. Косата ми е вечно лъскава и дебела, защото знам как да я поддържам и защото не я горя с преси, за да има обем. Пада свободно по гърба ми и с който и да съм била винаги дръзва да ме погали там. Подстригвам се сама, защото мога. Не пазарувам от магазини, защото искам да съм уникална и си изработвам сама дрехите. Много често пазарувам и от секънд хенд и аутлети, защото в Мола няма да намериш такива дрехи - повярвай ми!
И никога не съм живяла с идеята, че някой трябва да ме глези или съм се заблуждавала, че щом ми купува това и онова, значи ме обича.
Предлагали са ми неща, които сигурно в живота си не си и сънувала. Постоянно някой ми изпраща пари, за да си купя нещо, да се зарадвам и твърди, че не иска нищо в замяна. Винаги ги връщам.
И ако до мен ще застане някой безхарактерен мъж, който няма желание да се бори с живота, както аз съм го правила от 16 годишна, то едва ли ще го търпя. Бедността не е порок, човек обаче трябва да се бори и да знае как да управлява парите си.
Но ще ти кажа кое е порок - високомерието!
Лъскавата опаковка, за която твърдиш, че човек трябва да плаща е само опаковка, а съдържанието вътре смърди на гнило - извинявай! И мъжете, които плащат за това за просто поредните глупаци, които се надяват, че топлината и любовта се купува, но после осъзнават, че имат една излъскана, лачена к****, която даже не им пуска редовно. И я сменят и намират някоя, която иска любовта им, която се интересува от тях като личности, която ще им помогне да преследват мечтите си и ще ги подкрепя.
И още нещо... аз пия кафе на джезве. Един ходжа ме учил да го варя и няма по-вкусно кафе от това и нито на една скъпа машина, не съм успяла да отпия такова кафе, каквото аз мога да ти сваря и няма по-вкусно кафе от това, която мъжът ти е направил и ти е поднесъл с онази негова хлапашка усмивка...

- Мадамата, която си прави домашни маски и подбира дрехите си от магазин втора ръка - това, че ти умееш да се обслужваш и поддържаш със средства далеч под минимума, не прави всички ни така оправни. Не е и задължително. Ти можеш да се подстригваш сама, аз мога да намеря мъж, който да ми позволи фризьор 2 пъти седмично сама.
Съвсем очаквано, коментарите след мен ме изядоха. Проблемът, обаче стои на масата. Защо вие комплексирани типчета, не сте с някое девойче от народа - много красиво, но съвсем натурално. Тук дори не говорим за красота, а за ПОДДРЪЖКА. И всички грижи, които полагам, са демонстрация на човека до мен - "Аз мога да си позволя жена, която изглежда по този начин, мога да я обслужа и така се чувствам повече мъж".. израз на социалното му положение. Защо му е на един мъж да има купища пари, ако няма да си доставя удоволствие в живота, да се радва и да радва човека до себе си. И кой мъж с достатъчно пари ще позволи, половинката му да изглежда не добре.. тя е лицето му пред обществото.
Един от вас искам да ми заяви, че има достатъчно големи банкови сметки и половинката му не е представителна. Изключвам мародери, мутри и далавераджии.. дори тези боклуци, търсят жена на място.
Много изчетохме.. жените били продукти, предлагали сме се, амортизирали сме бързо.. празни приказки на хора БЕЗ стабилни доходи. Всеки е продукт на труда си. Щом мога да отделям голяма част от средствата си, за да съм представителна, знам няколко езика и съм завършила университет, който ме пласира на пазара само с името си - е да, мога да си позволя да ме глезят и да не работя и разкрасителни процедури и да съм жена на мъжа си..

- За какво ти е това образование, когато няма да работиш по специалността си?
И пак казвам, предпочитам сутрин мъжът ми да стане и да направи кафе (както той може) Защото няма по-вкусно кафе от това, направено с любов и желание да зарадваш половинката си... толкова са красиви мъжете в подобна роля, притесняват се като малки деца и жадно наблюдават устните ти, следят реакцията ти - дали са се справили добре, дали ще получат усмивка. Който не го е преживял, не може да ме разбере... и въобще не ти пука какво е кафето, въобще. Ако не е било достатъчно силно, ще станеш после и ще си го направиш, както на теб ти харесва, а няма да му смачкваш самочувствието, че едно кафе не е кадър да ти направи.
За мен двете неща - пари и любов си вървят отделно. За мен не е проява на обич това, че ще ми даде 200лв да ходя два пъти в седмицата на козметик, но е проява на обич това да ми каже "Колко е хубава косата ти, справила си се чудесно". Не искам да ми даде 1000лв да ги прахосам за чифт обувки, рокля, чанта, очила и шал, а да ми каже "Колко си секси с тази рокля" и да знае, че жена му е достатъчно съобразителна, че въпреки че изглежда като от списание е спестила 1000лв. пари, които ще бъдат полезни някъде другаде, или ще отидат за по-значителни неща.
Кой мъж ще разполага с повече пари. Този, на който жена му постоянно кисне по Молове, салони и т. н. или този, чиято жена е разбрала как да спести пари от салони и т. н. и освен това е достатъчно оправна и има желание да увеличава семейния бюджет заедно с него.

(спорът продължава и може би никога няма да спре, докато все още има две страни на барикадата)

А истината може да бъде и някъде по средата. Защо е нужно винаги да са толкова крайни нещата?

Не е нужно... по-скоро извадих този разговор, защото това са два пътя, пред които в днешно време една жена често се изправя. А колкото до крайността - не съм съгласна. Другата крайност на дамата от първата пряка реч, не е в думит на втората.

За мен нещата наистина са някъде по средата. Понякога повече към единия край, друг път към другия. Разбирам и двете позиции, просто ми се струват леко преувеличени и наистина крайни. И всъщност мисля, че много са жените които живеят точно в тази златна среда и се чувстват чудесно без да имат нуждата да залитат в крайности.