Не мога вместо тебе да летя,
нито вместо теб да скоча,
прегърнала смелостта
като шарена детска дъга.

Не мога вместо теб да горя,
не мога вместо теб и да желая.
Мога само наблизо да остана.
Другото? Не мога да направя.

Вместо тебе да усетя
вълшебството на света
и да видя цветовете
на всички хиляди неща,
докато очите не видят
само бяла светлина.

Не мога вместо теб
да побеждавам и греша.
Не мога...съжалявам.

Мога стих да ти напиша,
или нежно да погаля,
за да те вдъхновя за... търсене
на собствената сила

Мога стих да ти напиша,
или нежно да погаля,
за да те вдъхновя за... търсене
на собствената сила

Страшно трудно научих този урок, защото Егото ми е много силно и все си мисля, че съм достатъчно силна, за да посрещам бурите и камшиците в гърба си, само и само да е на завет пред мен другия.
И да, силна съм, но.. разбрах, че когато се опитвам да живея вместо друг, всъщност му правя лоша услуга. Най-доброто, което можем да направим за другия е да запазим себе си във високото, та когато потърсят наистина помощта ни да можем да отговорим адекватно на повика. А през цялото това време да бъдем спокойни, обичащи и да се стремим към добрия пример, към вдъхновението.

Нека си припомним една мисъл на Ницше
"Творецът притежава мощта да пробужда действената сила, дремеща в душите на другите"

Спокойна нощ!