- Празно ми е, едно такова странно и сякаш нямам сили за нищо... Всички тези въпроси, това безсъние и тази тъпа болка в цялото ми тяло. Никой не м разбира, сам съм, изгубен, тръгнал нанякъде, а не зная накъде и всичко, което се случи... ще се побъркам.
- Ще мине, нормално е. Той не можеше да прецени дали кротката й усмивка го омайва и успокоява или просто му предлага още безсилие. Чувсваше я близка, сякаш я познаваше от някакъв друг живот. А дали?
- Кога? Кога ще мине?
- Когато си готов, нито миг по-рано или по-късно.
Той я изгледа ядосан.Мразеше, когато някой му говореше така сякаш се намират в няаква приказка.
-Какво? - засмя се тя сладко, сякаш звънчета се посипаха по масата.
- Не знам, подразни ме. не можеш ли да говориш нормално?
- Нормата задава граници, нали? Ами ако моите не съвпадат с твоите, тогава как нормалното за мен да бъде нормално и за теб?
- Чудесно! Още въпроси...дойдох за отговори.
- При мен? - изненадата й беше трогателна
- Хората разправят разни неща за теб...
Тя се усмихна и много леко погали ръката му:
- Съжалявам, но при мен няма отговори, те всичките са в теб. Никой не може да свърши работата, която си захванал вместо теб. Колкото и да ми е мъчно да гледам страданието ти и колкото и да ми се иска да изстрадам всичко вместо теб - не мога да го направя. Мога да вървя до теб, да внимавам като падаш да не те боли много и да ти подавам ръка да се изправиш, когато не успееш сам, но трябва да извървиш това сам.
- Говориш красиво, но не разбирам. Вече нищо не разбирам. Преди месец живота ми беше друг, а сега нещо се случва с мен, сякаш пропадам някъде. Ту се смея, ту ми се плаче. Имам огромна нужда да оставам сам или пък да говоря.
- Ще мине! Настройваш се, укрепваш, много нови хоризонти са се разтворили пред теб, а взора ти все още не е достатъчно ясен, за да ги видиш.
- Защо се разочаровам от своите познати? Виждам в тях неща, които преди будеха възхита, а сега ме дразнят и искам да избягам, но не мога...
- Започваш да боравиш с истинските значения на думите и състоянията, започваш да вибрираш на по-високо ниво, в момента душата ти се чисти, лекува се. Настройваш се на други честоти на трептене и всичко старо ти се струва пошло - включително и роднински връзки, взаимоотношения, приятелства, работа. Малко по малко целият свят ще мине пред мен, за да ти предложи да го преразгледаш. Много нови значения ще се породят, много истини ще ти се разкрият. Малко по малко ще укрепваш, ще научаваш нещо и то ще ти се доказва чрез действена проява...
- И накрая какво?
- Накрая е самотата.
- Прекрасно!
- Когато това състояние дойде, ти ще знаеш вече много неща и по съвсем друг начин ще приемаш нещата. Тази самота е по-пълна и жива от всичко друго, защото ще усещаш света в ссебе си, ще си едно с него, с Господ, с Вечността, с Абсолюта.
- Това ли е смисъла? Да осъществим единство със света?
- Прекрасно е ако е това, нали? Един човек реди ми каза, че смисъла ан съществуването ни е да осъществим Господ.. помисли върху това. А сега върви и търси себе си, объркването ще мине, болката ще спре, ще трупаш увереност, ще крепнеш, ще се разруши много от стария ти свят, но ще дойде ново. малко по малко, не бързай. До полет не се долита.
А когато имаш нужда, аз съм тук... да поговорим!

"- Когато това състояние дойде, ти ще знаеш вече много неща и по съвсем друг начин ще приемаш нещата. Тази самота е по-пълна и жива от всичко друго, защото ще усещаш света в ссебе си, ще си едно с него, с Господ, с Вечността, с Абсолюта."