Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2013 12:17 - Възползвай се от шанса на своето желание
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 908 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Колко често ви се е случвало да ви хрумне някаква идея, нещо да се провре като светкавица през главата ви и за части от секундата да изпитате с цялото си същество екстаза на тази идея?! Всяка седмица? Всеки ден? А най-вероятно през час?!
Този порив на желание е толкова силен и така всепоглъщащ, че вие долавяте ясно резултата на вече осъществената идея. Ако да речем ви дойде на ум "Как ми се яде сладолед?" и желанието е толкова силно, вие вкусвате с въображението си този сладолед, усещате ясно вкуса му. Цялото това преживяване се случва с такава шеметна бързина, че сме се научили да ги изпускаме. За тази бързина на случване и осъществяване на намерението говорят много традиции и учения. Дори, когато просто мечтаем, планираме следващия си работен ден или си представяме купона, на който ще отидем вечерта, ние използваме същия принцип на осъществяване на намерението, но в много, много по-бавен план.
Дали това означава, че сме способни да материализираме мечтите си?! Да! Означава именно това. Медитативните практики познават, нека го наречем "изкуството на визуализацията" Тя представлява изживяване на моммент, който се намира в различна времева точка, от тази, в която се намираме тук и сега, става дума за изживяване на емоционално, мисловно и сетивно ниво.
Но, когато говорим за осъществяване на материата, навлизаме в едни по-дълбоки води.
Първо, намерението, съпътстващо с пожелаване е последвано от редица времеви-пространствени явления. Не можем да си пожелаем нова кола и в следващата минута тя да бъде паркирана пред къщата ни. Съжалявам - не може! Трябва да се извърви цялата нишка от логически свързани премево-пространствени явления и събития, за да паркираме новата кола. Дотук добре, но нека малко усложним картинката. Ние си пожелаваме хиляди неща на ден...и това го прави само един човек. Цялото множество от хората си пожелават на ден по хиляди неща. Следва момента, в който си пожелаваме нещо, потивоположно на онова, което сме си пожелали предишната седмица.
Ако Господ беше компютър. щеше да даде съобщение за грешка в сървъра.
Ето го величието на цялата Вселена, тя притежава почти магическа организационна способност, защото осъществява синхрон мебду всички тези наши желания, които сме дали зявка, че искаме да бъдат осъществени.
Това е от една страна. От друга страна обаче, ние идваме на този свят като предварително сме си избрали пътя, който ще вървим и уроците, които ще учим. Не всяко наше желание съответства на този път. Може на емоционално ниво много да ми се иска да живея в лукс, но не съм го избрала някога, защото по една или друга причина душата ми е преценила, че това познание и уроците, които бих научила от лукса са вече усвоени. Нека усложним малко и тази картинка. Душата ни не е някаква индивидуалност, тя е фрагмент от една колективна душа (Висшия Аз), в чиито състав участват още души. Понякога в земния си път се срещаме, понякога не, но по-важното е, че когато аз придобия някаква опитност, то я придобива и Висшия ни Аз и тя отпада от учебната програма на моите другарчета. Елементарно, нали?
Изхождайики от предните три пункта, по които пиша: поривните "хрумки" на съзнанието ни; способността ни да осъществяваме материята и зададения предварително план за развитие в играта, то следат няколко извода.
Висшият ни Аз винаги се стреми да ни помага да осъществяваме пътя си...тоест дебне ни да не се отплесваме много, много и да бъдем прилежни ученици. Но понеже е готин ни дава жокери. Тези жокери са именно онези интуитивно усетени мигновения на порив и желание, за които стана дума в началото (един от многото жокери). По различен начин хората наричат това състояния - прозрение, интуиция, "хрумна ми"...а чувала съм и "абе тука една глупост ми се завъртя в главата".
Защо е важно да се вслушваме в тях. Висшия ни Аз наблюдава цялата организация на игралното поле и вижда събития, които нашия взор не може да види. когато той види възможност за изпълнение на някоя сложна маневра по придобиване на познание, ти изпраща знак. Представете си го като някой приятел по телефона, който ви ориентира в непознато за вас място. "Тръгни наляво, изчакай 10мин. автобуса, слез на спирка Х, влез в подлеза." Или като игра на сляпа баба. Вие сте със завързани очи, а този до вас вижда пътя, вижда, че ако продължите в същата посока ще паднете в отворената шахта и веднага сигнализира: "Внимавай! Отклони се!"
какво обаче още вижда Висшия Аз за нас? Вижда цялата тази времево-пространствно ориентирана нижка от събития, които ще протекат ако вие сега отидете до магазина. И ви изпраща веднага сигнал за това "Трябва да отидеш за хляб!"
Ето едно евентуално разиграване. Трябва да се срещнете със сродна душа, която ви носи послание за по-лесното придобиване на някоя опитност. Какво се случва. Отивате за хляб, докато вървите към магазина си намирате 1 стотинка, ХРУМВА ви, че трябва да я вземете, докато се навеждате4 не виждате човека, който се е скрил зад ъгъла, изправяйки се блъскате в него. Извинявате се, той ви отговаря. За тези две минути сродната ви душа влиза в същия магазин. Ако не бяхте се навели за стотинката, тя щеше да види, че приятелката й не е на смяна и да си излезе без да имате възможност да осъществите среща. По този начин посланието остава непредадено и придобиването на опитността, която предстои ще е доста по-трудно.
Точно толкова важно е да се вслушвате в тези вътрешни импулси на съзнанието си. Да им се доверявате. Защото те са вашия приятел по телефона, или онзи, който ви предпазва от падане в шахтата.

Следващия път, когато се сетите за някого и искате да го чуете - обадете му се.
Когато ви се прииска д прегърнете някого - направете го.
Когато искате да направите нещо щуро - ами просто го направете.

Защото идва ден, в който всички тези нижки ви се изясняват и разбирате колко възможности сте пропуснали, заети да гледате в превръзката на очите си, разбирате колко много съжалявате и ви се иска да върнете времето.

"Вече е късно за това!" - колко и колко често са си го казвали. Не правете повече закъснени, слушайте духа си, той ви води пре хаоса на неизвестното и винаги се грижи да н си строшите главата в някоя отворена шахта.

и се замислете, че всеки идва на този свят с мисия. Може би от едно осъществено намерение, глупаво на пръв поглед или неморлано, зависи бъдещето на света.



Гласувай:
5



1. ivoki - Ако това е написано от теб- ПОЗДР...
22.01.2013 13:23
Ако това е написано от теб- ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!
Не съм съгласен с всичко написано, но няма да
си позволя да коментирам. Успех ! Ти си мислеща
и умна !!!
цитирай
2. amrita - Иво, защо се усъмни в авторството ...
23.01.2013 10:16
Иво, защо се усъмни в авторството ми, приятелю? :) Прегръдки! И не ми се ядосвай много за онова, с което не си съгласен
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1832374
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980