Смелост? Сладка наша сила,
която пак тревожиш будните сърца,
вдъхновението ти е безумие,
пътят - полет,
наградата ти - любовта.
И от тебе, който не е опитал,
тъне той в догадки и килии,
умът му е роб на дяволи,
ръцете му - завързаи стихии.

Но който твое име свято,
записал е в сърцето си,
и те е поставил там..до свободата,
познава сладкия ти дар
и вечер заспива усмихнат.
Да, плътта е разранена
от удари безброй,
но от болката ранена,
от красъка, напомнящ гладен вой
си правиш стих и хляб,
за да посрещнеш с усмивка и вяра
новия ден.

Несмелия е здрав...привидно.
Но в будните си нощи търси
отговор на това какво е всъщност
и мисли как да разбие
празната топка в гърдите.
Той малко по малко се скапва отвътре -
познава се в очите.
Те първи губят своя блясък
и опулено и уморено зяпат -
сякаш, че душа не показват,
а нещо празно, мъртво и страшно.

Смелост? Сладка наша радост,
пак зовеш сърцата към живот,
и който от тебе опита
ще разбере рецептата
на истинския живот.
Безумието ще ползва за засилка,
за да полети свободен
и дори да падне в ниското,
да се струполи като ранена птица,
ще дойдеш Смелост,
облечена като богиня
и любов във дар ще му дадеш,
за да му вдъхнеш триста нови сили,
пътя, полета да продължи.