Гледаш я,
как се движи,
как ходи
и прокарва
пръсти в косите си,
гледаш и не вярваш,
че имаш правото
да я целуваш,
когато пожелаеш.

Тези бедра,
които предизвикват мъжете
и палят низките страсти,
гледаш и не вярваш,
че по тях ръката си
прокаарваш,
че ги галиш,
че потърсила топлина
ги увива около тялото ти...

Този поглед,
с който прогаря
гледаш и не вярваш,
че до тебе клепките
за сън притваря.

Гледаш я и не вярваш,
че не я ревнуваш.
Не искаш да я губиш
и разбрал, че е от тези,
които не се притежават,
ти остава само
да я наблюдаваш...
и не вярваш,
но това те прави щастлив.

Когато се усмихне на някой,
разпознаваш, че има друга усмивка,
не тази, която
виждаш само ти.
И си умираш от радост,
че предизвикваш
с нея завист.

Гледаш я и не знаеш
наказание ли ти е или награда.
Всяка нейна грешка би простил,
всяка изневяра,
защото сърцето ти спира
щом си представиш,
че повече няма да я погалиш.
Защото знаеш,
че не можеш да я притежаваш.

Не и нея!
Гледаш и се чудиш -
как го прави?!
А тя долавя погледа ти,
поглежда те през рамо
и в усмивката й,
и в очите й,
виждаш как смело
е поела права над мечтите ти.

Тя има някаква дарба -
не можеш да й се гневиш
и цялата ти арогантност
се превръща сякаш в стих,
само защото е наблизо.

Тя се свива от болка,
когато мълчиш,
а ти се чувстваш
виновен,
чувстваш се като чудовище
и говориш, говориш много.
Вярвал ли си някога,
че го можеш?

Гледаш я как се гали
в снежинките
и как се усмихва на зимата
и си пожелаваш
едно едничко нещо -
да я виждаш винаги такава.

Не знаеш с каква сила
така те управлява,
но това не те уплаши.
Не помниш някога да е крещяла,
да те е обвинявала,
да те е наставлявала.
Вади с памук душата ти,
и не вярваш,
но си щастлив да го признаеш.

Тя е всичко, което
никога не си мислел,
че може да ти се случи,
гледаш я и не вярваш,
че може да изгаря с усмивка,
че ти говори с очи.

Тя се движи
и тялото й е в чудесен синхрон
с най-интимните ти надежди
за нежност, страст и любов.
Грях ли е? Или е благослов?
Тя ти се усмихва
през снежинките
и спираш да мислиш,
блокираш,
стърчиш сам в бялото поле
и единственото,
което искаш за себе си
е тя никога да не плаче,
винаги да изглежда
точно, както сега -
усмихната.

Страхотно...

благодаря :)

Много е истинско! Хубаво Е, от сърце! Поздравления!