Изневерявали са ми, бях онази, с която изневеряват и съм изневерявала... и все опитвах да намеря в тези "роли" един отговор, търсех смисъла на любовта.
Един ден на тъмната ми ръкавица "долетя" снежинка. Гледах уникално красивата й симетрия, почти се разплаках от умиление и си казах - това е любов.
Вдигнах очи и видях снежната виелица се прегръщаше с небето и си казах - това е любов.
Сепната от гласове, видях как тичат деца и си казах - любов е.
После се прибрах вкъщи и написах стих - беше любов.

Днес изневярата за мен е нещо, което не си струва дори да се мисли, тя е просто похват за осъществяване на някаква игра, още един път за научаване на уроци. Днес за мен изневяра просто не съществува, защото се е настанило в сърцето ми истинското усещане за любовта - свободата!

Коя изневяра е по значима? Телесната или духовната? Тялото има своите нужди... разбираемо. То си е на всеки , нещо лично. Душата можем да отдадем на някого по наше желание. Духовната изневяра е изневяра към самите нас..... Аз .... не го умея.....

вече дори не ги различавам сякаш... просто е нещо, което отсъства от света ми. Изхаби се и не се вписа в картинката на това, което съм сега.
Някои нали изказват клишето "той/тя обича друг/а и това е по-страшно от физическата изневяра" А защо да е? Ние сме едни машини за любов. Няма как да спрем обичаме човек, който е бил в живота ни, носим си го в сърцето. По същия начин утре ще дойде друг...и за всеки следващ ще има място.
Изневярата? Из невяра... през недоверието.
Изневярата е винаги външна проява на вътрешен конфликт...едно търсене на още нещо - и не е ли най-естествено това за душите ни - да продължаваме по пътя си.

Лъжата е нещото, което аз не умея. Всъщност прекрасно я умея, но не я искам в себе си, защото означава, че отнемам правото на другия на свободна воля, отнемам му нещо, което господ не смее да му отнема. С кое право си го позволявам?!