Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
(Дамянов.Д - Ти и Аз)

Заключвам в длани, усмихнатата ти въздишка,
с която все ми пожелаваш "лека нощ".
Не! Не не я заключвам, мили -
превръщам я във стих, изписвам я във зов.

Събудена от намигването на една звезда,
на пръсти се измъквам от обятията ти,
за да мога с въздишката на твоята топлина,
да сътворя думите в един обет на любовта.

А ето, че стоя безмълвна и без вричания,
унесена в уюта, разлял се във нощта
и ми се приисква единствено да те обичам
във този миг, поел посланията на вечността.

И ми се приисква единсвено да се врека,
във утрешния ден, във новото начало.
А на теб? На теб, обич моя обещавам свобода
и от тук до края нека все да е така.

Да откриваш в мене пътеки към света,
да откривам аз пристанища във тебе.
С обич от въздишката на твоята доброта
аз неспирно кърпя вярата си в любовта.

И ако обет ти давам, тук, изписан в синьо,
с най-сините слова на вдъхновението -
това, мили, е обет за обич и за свобода,
за добрина и вяра, за страст и за тревога...
                                                            за вечността и във мига!