Апостоле,
как виждаш сега своята "свята репубика". За това ли умря тогава на бесилото, което поетите изравниха по слава със кръста.
Ти влизаше в някоя стая, виждаше страхивец, ласкател, угодник, предател и му удряше плесница. Не за да го заболи страната, а душата Апостоле!

НАРОДЕ????


Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
автор: Дамян Дамянов


Това беше твоя последен апел, пропит с надежда, със зов, с вяра, с надежда, с любов, осъзнат чрез болката и борбата, почувстван като завещание, което да превърнем в завет...

НАРОДЕ????

Във време, когато бъгаринът не е знаел какво е държава, защото онези, които са помнели са били отдавна погребани и забравени, във време, когато свобода е понятие съвсен делнично, във време, когато скотското живеене е било ценност, в онова време, когато е нямало България, българинът е станал патриот.

Колко причудлива е нашата природа, колко издръживи сме на всякакви промени, колко силен е духа на българите и какво може да роди търпението... Историята знае.

И ако сме забравили, нужно е да поледнем оовния ти поглед, Апостоле и да чуем с колко мъка и зов си прошепнал

НАРОДЕ???

Днес не трябва да ходим от град на град в суровата зима и да се преобличаме като въглищари, днес имаме Интернет, бързи автомобили и телефони... днес е много по-лесно да се съберем...

По случай годишнината не от смъртта ти - героите не умират, а от онова превръщане на срама в подвиг, по случай тъжното бесило, с което са опитали да опозорят делото ти, а са го увековечили завинаги...по този случай, Апостоле искам да изпиша едни думи, които чух днес:

"Това не е просто бунт срещу високите сметки на тока, а защото бъгарина иска да се почувства като гражданин в собствената си държава"

За една чиста и свята република, Апостоле... наздраве!
Вдигам чаша, пъна с история и съзи, с кръв и със вяра, с песни и с плач.
Защото това е България и всеки от нас я носи вътре, точно както я носеше ти, както ти я разбираше...

Покон пред теб, Апостоле и пред вечния живот, който живееш там при орлите и самодивите от най-прекрасните ни приказки.


-----
Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов

"НАРОДЕ????"

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

PREKRASNO !!!

Прекрасно е прозрението на тази веика душа... Нека си пожеаем да е вечно жив в сърцата ни

Искам да вярвам, че има много млади хора като теб в тази наша България ... Колкото и да ви е трудно, бъдещето е във вашите ръце.
Прегръщам те, мило момиче!

за хубавите, мила. прегръдки и от мен.