Ти! Да точно ти, който визаш тук набързо и четеш (един Господ знае какво прочиташ точно), точно ти, който сега се чудиш даи тези редове се отнасят за теб, точно ти, чети надоу... може би ще се познаеш.

Вечер нима не мисиш над вечните въпроси и не горчи една много особена празнина някъде под гърлото ти?!
Знам за теб, защото те усещам - нощем заспиваш късно (оправдаваш се с това, че имаш работа), а дори не си даваш ясно сметка защо не си в леглото вече?
Познавам те по-добре, отколкото мислиш, че те познавам. Знам как, когато се весеЖиш, понякога ти се иска да теглиш една на цялата тази върволица от маски и да избягаш от престорените любезности на хората.
Знам как когато се смълчаваш в главата ти нахлуват спомени, за които се разкайваш. Знам как си мислиш, че понякога всичко и всички са против тебе.
Знам, че понякога ти идва да се обърнеш в средата на някой скандал и просто да се разходиш някъде, ей така - в тишина.

Точно ти, който стигна до тук и в теб сега има нещо като гняв, нещо като страх и ти е неудобно сякаш някой те геда в гърба. Точно ти... какво правиш???

Какво правиш с живота си? Толкова ли е важно да бъеш прав, че не можеш да отвориш очите си? Толкова ли си слаб, че позволяваш да си играят така с теб?

Какво ще правиш утре? Какъв ще бъде отговора на въпросите, които ще се забиват като отровни стрели в съзнанието и няма да те оставят намира?
Когато чуеш сърцето си и то те попита: "Поне научи ли нещо, имаше ли смисъл така да проваляш щастието си и това на другите около теб?"

Ти! Да! Ти, който четеш това - какъв е отговора ти сега?
Защо ти е тази гордост, за какво ти служи страха... какво ти донесоха? И не и самота? Самота с прегътнати сълзи, защото знам, че ти се плаче. Нали всяка вечер плача вместо теб, за да опитам някак да пречистя душата ти.

Виж...излез навън. Ей така за 15 шибани минути, просто зарежи всичко и излез навън, разходи се наоколо без да мислиш за нищо, без да оценяваш нещата, които срещаш. Вдишай дълбоко в себе си въздух, а после бавно го изпусни. Освободи съзнанието си за едни 15 минути.. инвестирай ги в своето спокойствие, инвестирай ги в душата си, за бога!

А после се върни..и започни сам да управляваш живота си. Вземай избори, избирай винаги със сърцето си, научи се да управляваш времето си, научи се да го инвестираш.

Ти, точно ти, за бога - стегни се и започни да живееш осъзнато, защото светът има нужда от теб, защото аз имам нужда от теб.

Ти, да, точно - никога не забравяй, че те обичам повече от себе си.

Много съм впечатлен от мъдростта ти, а си толкова млада !!!

добре, особено след финала... мъдро написано..
и песента е чудесна..

с едно-единствено не мога да се съглася и няма да се съглася, съжалявам!
А именно с финалния акорд - та той срутва цялата постройка - Ти, да, точно - никога не забравяй, че те обичам повече от себе си.
НЕ, МОМИЧЕ!!!
Винаги обичай на ПЪРВО място самата себе си!!! На първо, чу ли ме добре???
Искам да си ЩАСТЛИВА и да си спестиш сама на себе си някои БОЛКИ.
Няма как да стане, ако поставяш друг на първото място. Винаги бъди там ТИ самата!
Иначе да, осъзнала съм всичко това, за което пишеш по-горе.
Живея на макс, на 100% живота си.
Развеждам се.
Любя един мъж до полуда, отдавам се на страстта ни и вярвам все повече в нас.
Искам още едно дете, минимум още едно всъщност, и го искам точно от този мой нов мъж. Ами това е :)
Дано успях да те уверя колко РАЗЛИЧНА съм от декември насам. Горя! Не тлея...

Вихър, тези редове не са писани за някой конкретно, а за всеки, който почувства, че са за него.
Не мога и никога не бих могла да поставя себе си на първо място. Това е по-силно от мен, то е част от моята си лична мисия - да чакам тук, от тази страна всеки дръзнал да пресече линията и да го обичам повече от себе си, в себеотрицание. Това не е болка, Вихър, радост е и е повече радост от всяка друга, която съм изпитвала.
Твоето е друго - направила си Избор - осъзнат избор за щастие, въпреки страха от неизвестното. И там ... след крачката е имало някой - винаги го има, Вихър.
При мен беше един непознат, с който се запознах във виртуалното пространство. Днес го наричам свой брат.
В "обичам те повече от себе си" съм заключила своето разбиране за любовта - безусловност, вяра, съзидателност. Но има и друго там. Идеята за Едното. Обичайки другите, обичам себе си. да чувстваш всички хора като част от твоето голямо аз е неописуемо като усещане. Това е онова обичане, което е след Егото.
Май се наричаше алтуризъм. То е обратното на егоизъм.
да обичаш себе си и да правиш изборите на сърцето си е велико и аз познавам това усещане. Да гледащ само себе си е проява на Егото, на Нисшия Аз и аз се отучих да го правя.
Виждам света и казвам - това съм аз, но важи и в обратната посока - няма граници. Всичко е една безкрайна енергия, свързана чрез Любовта и намерението.
Надявам се, че успях да обясня :) А сега вече лягам - кога си казах молитвата, а се запилях в разговори.
Напоследък децата са много по-любопитни от обикновено и имат толкова много за споделяне, че ме държат будна по цяла нощ, а трябва да почивам.
Спокойна нощ, Вихър!

Поздравления за смелостта да прегърнеш промяната. Знам, че е нужна много сила и смелост - БРАВО, момиче. Доказа, че не случайно, още първите пъти, когато ми идваше на гости, си те кръстих Вихър!
Обичам те!

и Вихърче, само да ти кажа...нещо ме върна да включа блога отново.
Някои от децата, с които си пиша се случи така, че са деца на разведени родители. Може би опита ми, ще ти бъде полезен... та ако имаш нужда, можем да обсъдим темата, когато ти се прииска.
Кой знае - може да научиш нещичко или просто да си кристализираш мислите.
От "първа ръка" знам какво вълнува сърцата на тези деца...та ако ти е интересно - потърси ме