Казват:
Да са ми живи и здрави близките - това е най-важното. 

А непознатите - те какво? Защо се ограждате в своите крепости - щастливи ли сте там вътри, обичани от любезност?
И как да ви повярвам, чеви е най-вано здравето на близките, когато го съсипвате с претенции, лицемиерие и най-вече, когато ги затваряте в онези ваши крепости и спирате потенциала на духа им.

Поне имайте доблестта да признаете, че живеете като скоти - да има за най-близките, да сме добре, да си живуркаме тука, да сме си заедно...другите са чужди, те са врагове.

Но скотите имат ли доблест?

Понякога ме е толкова яд на тези "агенти", които затварят душите ни в крепости.
Не искам близките ми да са здрави, искам всички да са здрави, щастливи, свободни. Грижа ме е за татко и болежките му, но ме е грижа и за непознатия мъж, който се прибира унил от нощната си смяна. Пожелавам си да са ми добре близките и приятелите, но ми пука и за дървото навън, и за детето, което страда вкъщи и няма с кой да сподели тревогата си, и за бездомните котки и кучета...

Знам, че не мога да променя света сама. Но знам и че до края на живота си няма да спра да опитвам.

Хайде да спрем да сме слепи и да се мислим за много милостиви и благородни, а?
Хайде да спрем с лицемерието и затворите.
Какво ще кажете просто да се обичаме и да се приемаме?!

Днес прочетох най-великата глупост на света, написана от жена, която се има за нещо, която през час споделя икони на Св.Богородица и имитира голямо благородство. Жена, която познавам много добре, чиито истории знам, с чиято злоба съм се сблъсквала. 
Прочетох при нея следното:
"Най-важното на света е най-близките ти да са здрави. Всичко друго може да се купи, поправи или забрави."

Скот като скот!!! Гнус ме е от такива.
Днес ми е странно - наистина ли си вярват, че когато имитират благородство са благородни?! Въпроси.

А преди толкова много години, още Ботев им се присмя в лицето.
Този стих е в тяхна чест.

-----------------------------------------------------------
Странник

Бързай, странник, върви скоро

къща бащина да стигнеш,

пред къщата играй хоро,

през хорото ти ще минеш.

 

"Добре дошел", ще ти кажат

деца, баби и подевки;

а момите - те играят

подир дружкини засевки.

 

Няма нищо! Други зема

тази, що си нявга любил;

но и за теб моми има:

бог не си с камъни бил.

 

Ще излезе стара майка

да посрещне мила сина,

ще заплаче, ще завайка:

"Син дочаках от чужбина!"

 

Ще прегърне мъжка снага,

а ти нейни стари кости;

ще чуйш майчина си тъга,

ще чуйш нейни думи прости.

 

Ще чуйш, ала недей плака,

първо либе че сгодили,

друга вест те тебе чака -

за баща и братя мили!

 

Турци тейка ти убиха,

братята ти и двоица

полежаха, па изгниха,

отровени във темница.

 

Но то нищо! Ти да си жив,

баща скоро ще да бъдеш, -

бог е добър и милостив,

а ти трябва род да въдиш.

 

На, че плачеш! Ех, жена си!

За жени е плачът даден,

за жени, за сиромаси:

ти не си ни гол, ни гладен.

 

Речи тамо: "Бог да прости",

на попове по патрихил,

на трапеза свикай гости,

пък бъди, какъвто си бил!

 

Земи жена хубавица

или грозна със имот;

народи рояк дечица

и с сюрмашки ги храни пот.

 

Тъй глупецът, тъй залита

да прекара добър живот,

и никога не се пита

човек ли е той или скот!

 
Христо Ботев

съм човечка, а не скот.
Но що скотове съм видяла досега, просто не е истина!
И все пак, Ами, не съди, за да не бъдеш съден!
Всеки най-добре знае сам себе си... така мисля аз де.

Вихър... не съдя - само посочвам.
Но...защо тези хора се опитват да ме учат? Защо се мислят за по-благородни и добри? Как може да съществува такова страшно лицемерие - ето това осъждам. Не тях, аз зная, че душите им са млади и все още пазят спомена за колективната душа...хубавото е, че всеки напредва в играта, че тя е вечна и всеки в крайна сметка ще узрее и ще победи.

Но..да кажем, че не всички хора са точно хора. Има едни, наричам ги "агенти" - те нямат душа зад тялото, когато погледна в лицата им виждам само празна дупка. Те са изпратени при нас, за да ни успиват..поведението им е подсъдно.
те са нищо неосъзнаващи пионки...поведението им съдя, гнуся се от последиците на това поведение.
Те се струпват на групи около душите, момент преди да се събудят - задачта им е да я успят отново.

Яд ме е на цялата тази игра, на цялата тази "матрица"

Никога не забравяй, че не си сама !!!!

Амрита, щом и това си прозряла..тази тънка материя, толкова тънка, че е трудно да проумеем... аз съм щастлива за теб и ми остава само желанието да ти целуна ръката. Толкова по-млада си от мен, а имам желание да ти целуна ръката...

иво, благодаря, за това, което си

Светле, от доста време не се беше мяркала. Радвам се да прочета в блога ти тези красиви редове след дългото ти отсъствие. и не ми целувай ръката...аз да не съм Капоне :))) Я по-добре дай една прегръдка и всичко е наред