Постинг
21.02.2013 03:07 -
Молитва за България
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1052 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2013 03:25
Прочетен: 1052 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 21.02.2013 03:25
Не те обичам, защото си моя земя -
аз знам, че земята не се притежава.
Но как нивата си обработва дядо
и се усмихва на слънцето -
от теб това как да забравя?
Не те обичам, защото си родина моя,
защото истроята ти е нацапана със кръв.
А защото тука се учих да съм свободна,
и Господ тук чух за първи път.
Не те обичам, защото си богата
на дати, на войни и славни имена,
а защото с двете си ръце в земята
съм садила заедно с дядо семена.
Не те обичам, защото си родина моя -
на никого и нищо не принадлежа,
а защото избрах си от огъня,
който будна нощем ме държи.
Защото тук е всичко, което ме е изградило,
защото на български се учих да сричам.
и първия си стих аз тука съм взривила,
затова защото съм избрала
как да се наричам.
Роднини, приятели, и непознати -
те навсякъде ще бъдат с мен -
защото си ги нося във сърцето.
И утре ако пътят ми от тебе се отдалечи,
България, прегръдката ми приеми,
че това сърце аз тука учих да обича,
че това сърце аз тука озарих.
Ще дойде ден, епоха някаква далечна,
в която границите няма да са важни вече.
За едно се моля тази вечер -
нека причудливото в сърцата ни
за тази епоха съхраним във завещание.
С любов как семе се отглежда,
с любов как се посяга към нечии ръце,
с любов как мечтите се следват,
с любов как всичко расте.
Дано това от теб, родино свята,
остане винаги в сърцата ни.
аз знам, че земята не се притежава.
Но как нивата си обработва дядо
и се усмихва на слънцето -
от теб това как да забравя?
Не те обичам, защото си родина моя,
защото истроята ти е нацапана със кръв.
А защото тука се учих да съм свободна,
и Господ тук чух за първи път.
Не те обичам, защото си богата
на дати, на войни и славни имена,
а защото с двете си ръце в земята
съм садила заедно с дядо семена.
Не те обичам, защото си родина моя -
на никого и нищо не принадлежа,
а защото избрах си от огъня,
който будна нощем ме държи.
Защото тук е всичко, което ме е изградило,
защото на български се учих да сричам.
и първия си стих аз тука съм взривила,
затова защото съм избрала
как да се наричам.
Роднини, приятели, и непознати -
те навсякъде ще бъдат с мен -
защото си ги нося във сърцето.
И утре ако пътят ми от тебе се отдалечи,
България, прегръдката ми приеми,
че това сърце аз тука учих да обича,
че това сърце аз тука озарих.
Ще дойде ден, епоха някаква далечна,
в която границите няма да са важни вече.
За едно се моля тази вечер -
нека причудливото в сърцата ни
за тази епоха съхраним във завещание.
С любов как семе се отглежда,
с любов как се посяга към нечии ръце,
с любов как мечтите се следват,
с любов как всичко расте.
Дано това от теб, родино свята,
остане винаги в сърцата ни.
Търсене
За този блог
Гласове: 5980