Нямаше ме известно време. А и сега само преминавам като транзитен влак (Ами има своите оправдания за това, но не е мястото тук да ги изброява) И каква срамота, Ами изпусна да ви честити толкова хубави празници. Та малко със закъснение - честит 1 март, честит 3 март, честит 8 март.

Днес излязох навън по потниче и дълго се разхождах. Слънцето целуваше гърба ми и с всяка фибра на тялото си усетих, че пролетта пристига.

В унес си спомних онзи стих...
"Пролет моя...моя бяла пролет..."

Тъй като не зная кога пак ще успя да вляза тук, искам да ви поздравя с това усещане за пролет. Зимата е моя любим сезон, защото ми спомня детството, но пролетта, ах..тази пролет. Щурата, пъстроцветна немирница, ухаеща на люляк..сонези нейни хладни вечери и онзи теменужен мрак, с онова нейно магично присъствие, което зове душите към възраждане...

Ако Ами не успее да навести своята "градинка" в блог.бг скоро, то чувствайте се поздравени заради пристигащата пролет с едно стихче, дошло днес с топлия вятър. В него има усмивки и вяра, покой и надежда, любов и мечти...

Ренесанс

В пъстроцветната омая на мечтите
се губят датите - не значат.
Има ги ръцете ти, прострени за обятия
и очите ми, които не плачат,
Поемам дъх и зная всички тайни,
пътувам пак до извора на дните,
за да открия, че края е начало
на надеждите и на мечтите.
Прераждам се във ябълкова пъпка
и нося обещание за познание.
Кръщавам се с по-друга тръпка
и се раждам светла и уханна.
А ти, самотнико навъсен -
облак същ, вещаещ снегове през март
сгрей се в моя стих покръстен,
открий се в тихия ми ренесанс.
Разхождам се, разхождам се от часове,
слънцето изписва стихове в земята -
ще се родят на пролетта в обятията,
ще се родят в мечтите ни крилати.
И ето днес, нагърбила товара си,
прескачам локвите със смях.
Вяра е, което скрепва сърцата ни,
надежда е, което ни крепи,
да продължаваме а се откриваме, 
да се обичаме...и да летим.

сърдечен поздрав

Не губи` вярата и мечтите си !!!
Прегръщам те! :)

ОБИЧАМ ТЕ, девойко прекрасна :)