Казвали ли сте на някой "сбогом", защото знаете, че така трябва да бъде. Подарявали ли сте на някого път, далеч от вас самите, за да го предпазите от още грешки?!
Заръчвали ли сте на някой неща, от които сърцето ви кърви, просто защото ако ги последва, знаете, че ще е по-добре? И молили сте се, въпреки болката да ви послуша?

Отблъсквали ли сте някой с грозни думи и обиди, защото никога иначе не би затръшнал вратата, единствено с надеждата, че обидата му ще премине и сърцето му ще се изпълни с покой - като шанс в този покой да сътвори нещо красиво, от което няма да сте част?

И после плакали ли сте, в едно смесвайки радост и тъга, проклиняйки и благославяйки живота си?

Сбогом, приятелю любим. 
Знай,че от всяка тежка дума, която забивах в теб, мен двойно ме болеше.
Знай, че всяко пожелание,съвет, заръка в мен кървят до днес.
Знай, че те обичам прекалено силно и затова просто трябваше да го направя.

Ще се срещаме - света е малък, но няма даже да се поздравяваме с очи. Като напълно непознати ще се разминаваме, всеки поел по пътя си след своите мечти.

Силна съм - аз ще се справя. 
Щом имах сила да те нараня, за дате предпазя от по-страшна агония, ще имам сили за много. Моля те, пази се и ти!

Няма вече поривите да превръщам в мостове.
Няма да те търся в сънищата си дори.
Някъде в стиха ми ще останеш - зная, там под сините гънки от детските дни.
Но това не е затвор - не се плаши. Стиховете дават свобода, простор и вечен живот.

Няма да съм част от твоето щастие, но ти го пожелавам със всеки дъх живот - да го усещаш. Пожелавам ти от все сърце любов, та себе си без страх да посрещнеш. Пожелавам тиот оня искрен смях - нека украсява дните ти с лъчи.

И не боли..само е малко странно, някак все едно казах "баста" на всичко, на което ме учи материалния свят. Днес знам - да задраскаш егоизма си, да си причиниш сам тъга в името на другия е най-великото и най-трудно неща на света.... но дава спокойствие, надежда и топлина.

Призовавам всички сили на земята и небето - нека с теб, до теб вървят. Паднеш ли - ръка да ти подават. Отчаеш ли се - да те освестят. Призовавам ги, за да са ти спътници в най-тежкото и в най-хубавото и с тяхна помощ нека даусещаш как растеш.

Приятелю, прости ми тежките слова. Не че са лъжа, но можех да кажа истината все пак по-меко. Изхабихме с теб последната черта, която свързваше световете ни. Но в крайна сметка само така... ще ни бъде по-леко.

Оставаш ми най-скъп в сърцето. Оставаш в мен, там до извора на мъдростта. Нося те вътре и с тебе е леко, защото мога и никой не може да ми вземе това.

Бъди и щастлив и сбогом, приятелю сърдечен. За тебе често ще се моля, дори и да не те видят очите ми вече.

Нека не е сбогом! :(
http://goby3.blog.bg/drugi/2012/07/27/ne-e-quot-sbogom-quot.983320

Нямаш идея, колко познато и изживяно е това, все едно , че аз съм го писал........ :-(

Ти обичащ този човек, Ами! Ти си щастлива, защото с нежност и преданост е изпълнено сърцето ти! Светът е малък, тази обич, няма как да се изгуби по пътя на Живота!

Много неугаснала жар пуши още в душата ти. Иска ти се да изгасне, но и толкова не ти се иска. Явно има още какво да Ви държи в лоното на носталгията за изживяното.
Сигурен съм, че си мислила и за друго заглавие на разказа ти (Не казвай никога сбогом!) Прочувствено и трудно поносима болка. Не забравяй, че винаги има някакъв изход от ситуацията! Потърси го......

До коментиралите под 1 и 4

Сякаш слагаме в "сбогом" различен смисъл. Вие разчитате "Никога повече...последно, край". Дълго и аз разчитах този смисъл, но после се взрях в думичката. С БОГом...когато някой тръгва на път, казваме му с "с бога напред" В сбогом е заключен същия смисъл - пожелание за път, по който другия да усеща Божията любов. Надежда за опора...
Страхотна думичка, нали?
С Бога напред, с неговата подкрепа, по стъпките на собствените ни пътища, уповавайки се и вярвайки във великия замисъл и в чудото на духа.

До 4, не въобще не ми се иска да угасва тази жар, а не и жар - огънче си е. Защо да искам да гасне? Струва ми се нелепо да искаме да спрем да обичаме някой.

Не, нямам представа Иво, но знам и колко радостно е чувството. ..въпреки всичко.
Да се научиш да давам безапелационно, безусловно, безкрайно....радост е.

Здравей, миаа

о обичам си го и още как този човек. Иначе не бих го оставила, не и по този начин.
Пожелавам си едно единствено нещо - някой ден, когато го срещна някъде случайно или го зърна отдалеч, да усетя, че тази обич не се е загубила, че е същата, с която казвам "сбогом". Защото ако я изгубя...губя не чувството или човека, а умението си да обичам така, както знам.
Прегръдки

не се прави. Удобно извинение, но пред съвестта не минава.

А ти как можеш да си сигурна кое е по-доброто за него? Защо решаваш вместо него и кому е нужна твоята саможертва, дали неговото "по-добро" не е плод на твоето въображение. Сериозно си помисли дали не грещиш, травмите от тежките думи остават за цял живот и създават комплекси, които пречат на развитието на личността.