Постинг
12.04.2013 12:14 -
Искам да прекарам остатъка от живота си, обичайки те
Днез знам, че чудесата не изискват някакви свръхсили и хиперпостижения, че чудото иска само да имаме очи да го видим в красотата на делника и да го намерим в силата на волята. Дребните жестове...усмивката, която зараззява чуждите очи за усмивка, милувката, която носи мир, целувката в челото, която казва "С теб съм."...тези неща са нашата способност да бъдем вълшебници.
Днес знам, че се учим и докато се учим понякога страдаме, плачем, пропадаме. Днес знам, че това е просто пътя ни, който следваме, за да стигнем себе си. Днес знам, че това е чудо.
Понякога хората биват зли, егоистични и се държат ужасно, обиждат те или накърняват името ти. Днес знам, че това си е за тях. Лошите думи мога да приема ако пожелая, те в противен случай си остават за този, който ги носи. А чудото е в това, че с подаръците е същото.
Днес моят приятел се опита да ме представи пред друг човек.
И каза:
"Виждал ли си слънчоглед,
израсъл в средата на голя земя.
Тя не е слънчогледа,
а усмивката, която идва
щом го съзреш."
Не, приятели, в този постинг няма логическа последователност и не е подчинен на някакви норми, било то и езикови (малкото, които признавам) Този постинг е заради възторга ми от живота, от дребните неща, от красотата на делника, от умението ни да правим чудеса.
В този постинг има един пролетен устрем към чудеса, един светъл призив "Обичайте се!" и една песен, която обожавам и която е свързана, лично за мен си, с едни много красиви изживявания, наситени с обич и чудеса.
Heroes rise, heroes fall
Rise again, win it all
In your heart, can"t you feel the glory
Through our joy, through our pain
We can move worlds again
Take my hand, dance with me
I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do
Източник (и превод)
Днес знам, че се учим и докато се учим понякога страдаме, плачем, пропадаме. Днес знам, че това е просто пътя ни, който следваме, за да стигнем себе си. Днес знам, че това е чудо.
Понякога хората биват зли, егоистични и се държат ужасно, обиждат те или накърняват името ти. Днес знам, че това си е за тях. Лошите думи мога да приема ако пожелая, те в противен случай си остават за този, който ги носи. А чудото е в това, че с подаръците е същото.
Днес моят приятел се опита да ме представи пред друг човек.
И каза:
"Виждал ли си слънчоглед,
израсъл в средата на голя земя.
Тя не е слънчогледа,
а усмивката, която идва
щом го съзреш."
Не, приятели, в този постинг няма логическа последователност и не е подчинен на някакви норми, било то и езикови (малкото, които признавам) Този постинг е заради възторга ми от живота, от дребните неща, от красотата на делника, от умението ни да правим чудеса.
В този постинг има един пролетен устрем към чудеса, един светъл призив "Обичайте се!" и една песен, която обожавам и която е свързана, лично за мен си, с едни много красиви изживявания, наситени с обич и чудеса.
Heroes rise, heroes fall
Rise again, win it all
In your heart, can"t you feel the glory
Through our joy, through our pain
We can move worlds again
Take my hand, dance with me
I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do
Източник (и превод)
Търсене
За този блог
Гласове: 5980