Днес гледах птиците,
забравени в своята пролет
как се носят в небето.
Скъпи, чудя се
уморяват ли им се крилете
и затова ли се отпускат
в един момент
и просто се носят по вятъра.
Или в сърцето им препуска
мисъл за безпосочие
и се оставят на въздуха,
щастливи от това, че го могат?!

Докато днес гледах птиците,
една жена ме заговори, скъпи
и с весела усмивка каза:
"Някой май е влюбен?!"
Усмихнах се.

Моят блясък в очите,
запален от мисъл за тебе,
направи деня й по-весел,
направи мига й по-цветен.

Можем го, скъпи, можем
да бъдем като тях.
Щом любовта ни оставя
светла диря в мрачен ден
и усмивките ни са като зараза -
можем го, скъпи, можем
да бъдем като тях.